Удмуртите (самоназвание: удмурт, на руски: вотяки (старо), на марийски: одо марий, на татарски: арлар, на чувашки: арсем) са народ, който живее в руската република Удмуртия и съседните ѝ области.
Обособяват се като народ през 12 - 13 век. Говорят на удмуртски език, от групата на угро-финските езици.
Удмурти удмурт | |
Общ брой | 570 000 |
---|---|
По места | Русия: 636 906 (2002) ∟ Удмуртия: 460 584 (2002) Казахстан: 5824 (2009) Украйна: 4712 (2001) Естония: 193 (2011) |
Език | удмуртски, руски |
Религия | православие, шаманизъм |
Сродни групи | коми, коми-пермяки |
Удмурти в Общомедия |
Запазили са голяма част от традиционните си вярвания, макар че част от тях са покръстени.
Названието удмурт се състои според единодушното мнение на много учени и съгласно разбирането на носителите на удмуртския език от две съставни части: уд + мурт. Етимологията на втората съставка е свързана с удм. мурт, коми морт „човек, чужденец“, и други сродни лексеми в съседните фински езици, които произлизат от индоиран. *mṛta- (сравни авест. marta „човек, смъртен“, перс. mard „човек“). По въпроса за първата съставка има предложени няколко хипотези:
Празничният календар на удмуртите е построен върху Юлианския календар на Руската православна църква. Народните празници са:
Празнуват се също така топенето на леда по реките (йёкелян) и топенето на снега (гуждор шыд).
Митологията на удмуртите е близка до митологията на други угро-фински народи. Характеризира се с дуалистическа космогония и тройно деление на света. В света според удмуртите съществуват две начала: добро и зло, три сфери — горна, средна, долна, откъдето са и тримата главни богове: Инмар, бог на горния свят (в митовете на удмуртите ръководи сътворението на Земята), Керемет или Шайтан (име, възприето под влияние на исляма), творец на злото, и Килдисин/Кылчин (Кылдысин), бог на земеделието и урожая (реколтата, добива).
Освен богове се почитат и много духове. Духовете на долния свят се наричат мурты, пери, кузё, кутӥси (выкидыши). Вумурт е воден дух, вукузё – господар на водите, гидмурт – дух на обора, нюлэсмурт – дух на гората, тӧлпери – дух на вятъра, тэлькузё – господар на гората, ягпери – дух на бора и други. Почита се и свещената гора Луд, а някои дървета имат свещено значение (бреза, ела, бор, офика).
В традиционната обществена организация на удмуртите голяма роля играят жрецът (вӧсясь), знахарят, т.е. народният лечител (туно) и тэро/тӧро (уважаем човек, който присъства на всички церемонии).
Удмуртският национален епос се нарича „Дорвижи“.
This article uses material from the Wikipedia Български article Удмурти, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.