Тъкан

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Те са образуват след оформянето на зародишните пластове. Науката за тъканите се нарича хистология, а тъканните заболявания се изучават от хистопатология.

В тялото на животните има четири основни типа тъкани:

• Епителната тъкан се разполага на границата между организма и средата. Тя защитава тялото и позволява обмяна на вещества. С епителна тъкан са покрити най-външните слоеве клетки, покриващи тялото, лигавицата на храносмилателния тракт, ануса, половите пътища, кръвоносните и лимфните съдове, алвеолите на белите дробове, покрива плеврата, стените на коремната кухина и перикарда на сърцето.

• Съединенителната тъкан осигурява връзката между други типове тъкан. Тя осигурява механична устойчивост и опора на тялото.

• Мускулната тъкан позволява придвижването на организма и притежава свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост.

• Нерваната тъкан изгражда нервната система и осигурява връзка между организма и средата и управлява работата на другите органи и системи.

Според предназначението си, тъканите на многоклетъчните кормусни растения се дели на образувателна (меристемна) и трайна. Трайните тъкани се делят на покривна, основна, механична, проводяща и др.

Меристемна тъкан

От образувателната тъкан водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично. Намират се в основата на листата, връхчето на корена и стъблото. Според произхода си образувателната тъкан се дели на първична (от зародишната тъкан) или вторична (от дедиференциация на трайни тъкани).

Покривна тъкан

Покривната тъкан заема най-голяма част от растението. Тя покрива на растението, запазвайки обмяната на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листата), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, рядко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество кутин, което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: епидермис и корк. Епидермиса покрива меките растителни части (листа, плодове, зелени листа). Образуванията на епидермиса са:

• восъчния налеп – сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец; той покрива кутикулата;
• трихоми или власинки – едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция: при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др.;
• устица – тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки; чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид.

Коркът покрива вдървенелите части на растението – корен, стъбло, клони на многогодишни растения. Не пропуска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.

Паренхимна тъкан

Паренхимната (основна, изпълваща) тъкан е най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета – плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан) се разполага в листата и младите стъбла, клетките ѝ са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната (или гъбчест паренхим) има големи междуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки; добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан – това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.

Проводяща тъкан

Проводяща тъкан участва в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида – ликови и дървесинни:

• Дървесините са изградени от мъртви клетки и по тях има възходящ ток. Тъканта им е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеиди, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим.
• Флоем или ликовите проводящи снопчета също са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви (съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.

Отделителна тъкан

Отделителна тъкан – шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.

Механична тъкан

Механичната тъкан придава еластичност, здравина и устойчивост на цялото растение – коленхим (жива) и склеренхим (мъртви фибри, обикновено живи склереиди).

• Коленхим-живи клетки – имат частично задебелени стени и са опора на млади нарастващи части на стъблата на тревисти растения.
• Склеренхим-мъртви клетки са с дебели стени, по които порите са сведени до минимум; намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепва проводящите снопчета.
• Каменисти клетки – образуват твърдите части на семената и плодовете. Намират се в семената и месестата част на круша и дюля.