Сюзън Зонтаг: американска писателка

Сюзън Зонтаг е родена на 16 януари 1933 г. в Ню Йорк. Нейните предци са еврейски имигранти от Полша и Литва, пристигнали в Съединените щати през 19 век. Родена Розенблат, тя получава фамилното име Зонтаг след повторния брак на майка си. Единствените ѝ приятели в детството са книгите. На 15-годишна възраст тя постъпва в университета в Бъркли (Калифорния) (1948-1949). Завършва Чикагския университет с бакалавърска степен по изкуства през 1951 г. (един от нейните преподаватели е Кенет Бърк). В университета тя се запознава с младия преподавател социолог Филип Риф, за когото след десетдневно ухажване едва 17-годишна се омъжва през 1952 г. Бракът им трае 8 години. Риф става баща на единствения ѝ син Дейвид.

Семейството се мести в Бостън, където Зонтаг следва английска литература в Харвардския университет и получава магистърска степен по философия през 1954 г. Именно през този период тя се запознава с произведенията на класическите философи. Докато следва в Оксфорд през 1957 г., тя се сблъсква с проблема за сексизма, така че скоро се премества в Париж, където се сближава с американската интелигенция около списание Paris Review. Тук тя се занимава активно с френското кино и философия и пише много.

На 26-годишна възраст през 1958 г. тя се завръща в Америка, развежда се и остава сама със сина си, като отказва финансова помощ от съпруга си. В края на 1950-те и началото на 1960-те тя преподава философия в редица колежи и университети в Съединените щати, включително в Колумбийския университет, но по-късно изоставя академичната си кариера. В началото на 60-те години тя се премества в Ню Йорк, за да работи като редактор в списание Commentary.

През втората половина от живота си Зонтаг е обвързана с Ани Лейбовиц. Двете се запознават през 1989 г. на снимачна площадка и връзката им продължава до смъртта на Сюзън Зонтаг. Именно Лейбовиц е автор на всички по-късни снимки на Зонтаг.

Зонтаг умира на 28 декември 2004 г. от левкемия на 71-годишна възраст в Ню Йорк. Погребана е в Париж на гробището Монпарнас. През март 2005 г. в Ню Йорк се провежда концерт в нейна памет с участието на струнен квартет „Брентано“ и британската пианистка Мицуко Учида.

Сюзън Зонтаг е носител на множество награди и почетни звания. За книгата си „За фотографията“ Зонтаг е удостоена с наградата за критика на Националния кръг на литературните критици (1977). В Италия е удостоена с наградата „Курцио Малапарте“ (1992). Два пъти е награждавана с френския Орден за изкуства и литература (1984, 1999). Избрана е за член на Американската академия за изкуства и литература (1993). Удостоена е също с Наградата на Йерусалим (2001) и с най-престижната литературна награда в Германия – Наградата за мир на германските книгоразпространители и книготърговци (Франкфурт на Майн, 2003).

Кариерата ѝ на писателка достига своя връх с Националната награда за книга на САЩ за историческия роман „В Америка“ (1992) през 2000 г. Последната ѝ награда приживе е Наградата на принца на Астурия, която тя получава заедно с ислямската феминистка Фатима Мерниси в раздел „Литература“ (2003). Последната ѝ книга е изследването „Да гледаш болката на другите“.

 

 

• Freud: The Mind Of The Moralist („Фройд: Съзнанието на моралиста“), 1959 (в съавторство с Филип Риф)
• The Benefactor („Благодетелят“), 1963
• Literature („Литература“), 1966
• Death Kit, 1967
• Against Interpretation And Other Essays, 1968
  „Против интерпретацията и други есета“
• Styles Of Radical Will („Стилове на радикалната воля“), 1969
• Trip To Hanoi („Пътуване до Ханой“), 1969
• Duet For Cannibals („Дует за канибали“), 1970
• Brother Carl, 1974
• On Photography, 1977
  „За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-081-1
  „За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова, Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013, 224 с.
• Illness As Metaphor, 1977
  „Болестта като метафора“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
• I, Etcetera („Аз и т.н.“), 1978
• The Story Of The Eye („История на окото“), 1979
• Under The Sign Of Saturn („Под знака на Сатурн“), 1980
• Aids And Its Metaphors, 1988
  „СПИН и неговите метафори“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
• Italy, One Hundred Years Of Photography, 1988 (в съавторство с Чезаре Коломбо)
• Cage-Cunningham-Johns: Dancers On A Plane, In Memory Of Their Feeling, 1990 (в съавторство с Ричард Френсис)
• The Way We Live Now, 1991 (в съавторство с Хауард Ходкин)
• Violent Legacies, 1992 (в съавторство с Ричард Мизрах)
• The Volcano Lover („Любовникът на вулкана“), 1992
• Alice In Bed („Алиса в леглото“), 1993
• Homo Poeticus, 1995
• In America („В Америка“, роман), 1999
• Why Are We In Kosovo? („Какво правим ние в Косово“, есе), 1999
• Where The Stress Falls, 2001
• Regarding The Pain Of Others, 2002
  „Да гледаш болката на другите“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2015, 215 с.

Сценарий и режисура

• (1969) Duett för kannibaler
• (1971) Broder Carl
• (1974) Promised Lands
• (1983) Unguided Tour AKA Letter from Venice

Документални филми (за нея или с нейно участие)

• 1966: Galaxy
• 1979: Town Bloody Hall
• 1983: Zelig (Interview) (реж. Уди Алън)
• 1984: Mauvaise conduite (реж. Néstor Almendros)
• 1987: Do Not Enter: The Visa War Against Ideas (реж. Robert Richter, Catherine Warnow)
• 1991: Joseph Cornell: Worlds in a Box (реж. Mark Stokes)
• 2003: Die Liebhaberin des Vulkans – Mit Susan Sontag in New York (реж. Brigitta Ashoff)
• 2003: Campus, le magazine de l'écrit
• 2006: Absolute Wilson (реж. Katharina Ott-Bernstein)
• 2011: Susan Sontag. Denkerin und Diva / Une diva engagée / The glamour of seriousness (реж. Birgitta Ashoff)
• 2014: Regarding Susan Sontag (реж. Nancy Kates)

•   Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Сюзан Зонтаг
• ((en)) Официален сайт
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Сюзан Зонтаг, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Преводи на Сюзан Зонтаг в електронното списание „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2017-09-02 в Wayback Machine.
• Йордан Ефтимов, „Обобщението е неморално: Поклон пред Сюзан Зонтаг“ Архив на оригинала от 2017-09-02 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 4 януари 2005