Море Сулавеси: море

Според данните на Международната хидрографска организация границите на морето са следните:

• на север границата с море Сулу преминава от най-източния нос Унсанг на остров Калимантан през о-вите Сулу до град Замбоанга на остров Минданао. Чрез протоците Сибуту, Басилан и множество други са свързва с море Сулу;
• на североизток мие югозападните брегове на остров Минданао – заливите Моро, Сибугей, Иляна, Сарангани;
• на изток островите Сарангани и Кавио и протоците между тях го свързват с Филипинско море;
• на югоизток островите Сангихе и протоците между тях го свързват с Молукско море;
• на юг мие северните бреговете на остров Сулавеси (Целебес);
• на югозапад Макасарския проток го свързва с Яванско море;
• на запад мие източните брегове на остров Калимантан.

Сулавеси (Целебес)
море
Карта на море Сулавеси
Страни с излаз	Индонезия  Филипини  Малайзия
Дължина	над 900 km
Ширина	до 800 km
Макс. дълбочина	6220 m
Площ	453 хил.km²
Острови	Мисоол
Координати: 3°00′00″ с. ш. 122°00′00″ и. д. / 3° с. ш. 122° и. д. 3, 122
Море Сулавеси в Общомедия

Дължина над 900 km, ширина до 800 km, площ 453 хил.km², максимална дълбочина 6220 m, разположена в североизточната му част. Североизточните (на о. Минданао) и южните (но о. Сулавеси) му брегове са планински, стръмни, а западните (на о. Калимантан) са ниски, заблатени с мангрови тори. На север край островите в архипелага Сулу имо множество коралови рифове. Средногодишна температура на водата на повърхността 27 – 28 °C, соленост около 34,5‰. Дълбочината на протоците свързващи го с Филипинско море е около 1400 m, поради което температурата на постъпващите от там дълбочинни води е около 3,5 °C, а солеността 34,6‰. Повърхностните течения се формират под въздействието на течението Минданао, идващо от Филипинско море, вследствие на което нивото на море Сулавеси е най-високо от останалите морета на Малайския архипелаг. След това тези води се оттичат през протоците на островите Сулу на северозапад в море Сулу и чрез Макасарския проток в Яванско море. Дъното му е покрито основно със синя теригенна тиня със значителни примеси от вулканогенни материали. Приливите са полуденонощни с височина над 3 m. Основни пристанища:

• Индонезия – Венанг (Манадо, о. Сулавеси), Таракан (о. Таракан, край бреговете на Калимантан);
• Филипини – Замбоанга, Пагадиан, Дидиангас (о. Минданао);
• Малайзия – Тавао (о. Калимантан)

Много от островите в морето Сулавеси през колониалната епоха са провинции на Нидерландска Индия. Старата крепост в пристанището Манадо на о. Сулавеси, издигната за да защитава региона от португалците, е живо свидетелство за драматичното минало на Югоизточна Азия. Днес тези тропически острови принадлежат на Република Индонезия и следователно на своите изконни жители.