Стойчо Мошанов

Води сепаративните преговори на България със Съюзниците през 1944 година.

Стойчо Мошанов
български политик
Роден	25 май 1892 г. Дряново, Княжество България
Починал	10 януари 1975 г. (82 г.) София, Народна република България
Националност	българин
Политика
Партия	Демократическа партия
Министър на народното стопанство
21 април 1935 – 23 ноември 1935
Министър на финансите
15 ноември 1935 – 23 ноември 1935)
Народен представител в: XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС

Роден е през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс. Участва в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.

Стойчо Мошанов е само 8 дни министър на финансите при Андрей Тошев.

През 1938 – 1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.

На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – Методи Янчулев, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат. По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.

Умира на 10 януари 1975 г. в София.

Личният му архив се съхранява във фонд 894К в Централен държавен архив. Той се състои от 10 архивни единици от периода 1918 – 1967 г.

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

• Биография на сайта на министерството на финансите