Сирмиум

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Sirmium) е римски град в римската провинция Панония. Служи като резиденция на император Галерий през Тетрархията. Значението му през късната античност е толкова голямо, че Амиан Марцелин го нарича „преславна майка на градовете“. Днес на неговото място се намира Сремска Митровица. От Сирмиум води името си историческата област Срем.

Сирмиум е център на преторианска префектура Илирик.

Преди завладяването на територията около Сирмиум от римляните в началото на 1 век, Сирмиум е илирийско селище. През епохата на Принципата градът е опорен пункт и изходна база за римски военни атаки срещу даките и германските племена в региона. Често в Сирмиум пребивава Марк Аврелий.

Родом, починали или свързани с града и околността са императорите Херений Етруск, Хостилиан, Деций, Клавдий II, Квинтил, Аврелиан, Проб, Максимиан, Констанций II и Грациан.

През 375 император Валентиниан I, пренася резиденцията си в Сирмиум.

Теодосий Велики е обявен за император в Сирмиум. В периода 4 - 6 век в града се провеждат пет църковни събора. Тук се подвизават Ириней Сремски и великомъченица Анастасия.

След падането на Западната Римска империя в Сирмиум секат свои монети гепидските крале. В 870 година Методий заема Сремската архиепископска катедра.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сирмий“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​