Ирина Лакапина: визатгийска принцеса и българска царица

Мария-Ирина Лакапина (на гръцки: Μαρία/Ειρήνη Λακαπηνή, Irene Lekapene; † ок.

966) е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.

Ирина Лакапина
българска царица
Ирина Лакапина: Произход, Царица на България, Литература
Родена
Починала
Управление
Други титливизантийска принцеса
Семейство
БащаХристофор Лакапин
МайкаСофия
СъпругПетър I
ДецаБорис II
Роман
Пленимир
2 деца
2 дъщери
Ирина Лакапина в Общомедия

Произход

Нейното рождено име е Мария. Тя е дъщеря на император Христофор Лакапин, син и съимператор на ромейския василевс Роман I Лакапин, който е с арменско потекло, и на Августа София.

Царица на България

През 927 г. между Първото българско царство и Византия е сключен мирен договор, който за цели 40 години слага край на ожесточените военни противоборства между двете държави. Съгласно договора мирът между двете страни трябва да бъде скрепен и с династичен брак между българския цар и Мария, който за първи път би сродило владетелските домове на империята и българското царство. В чест на мира, залог за който става самата тя, новата царица получава и името Ирина (на гръцки: Ειρήνη, Носеща мир). Въпреки това царицата използва името „Мария“ докато царува, и с това име е изобразена на печатите си.

Бракосъчетанието между българския цар и Мария е извършено лично от константинополския патриарх Стефан II на 8 октомври 927 г. в църквата „Света Богородица“ в Константинопол. След пищното сватбено тържество младоженците са изпратени с тържествена процесия до мястото за коронации на императорите – Евдом и отпътуват за Велики Преслав. По този повод в сборника с летописи, познати под името на Теофан Продължител, пише:

Мария, предадена в български ръце, заминала за България с радост и тъга: тя тъгувала, защото се разделяла със своите горещо любими родители, с царските живелища и с обществото на роднините си, а се радвала, защото тя се омъжила за мъж-цар и била провъзгласена за българска владетелка.

Според сведенията Ирина е изключително красива ромейка. Летописците прибавят още, че тя занесла със себе си разни богатства и безбройна покъщнина. Така с нейното име се свързва навлизането на ромейската мода в българския царски двор.

Не е известна точната дата на раждане на Мария. Но текстовете от Теофан Продължител поставят рождената ѝ дата между 920 и 925 г., което означава, че при брака ѝ с цар Петър през 927 г. тя е била още дете. Следователно, позовавайки се на нейната рождена дата, вероятната дата на раждане на сина ѝ Борис II би трябвало да се измести от около 931 към по-вероятната 940 г.

По всичко изглежда, че бракът между Петър и Ирина разбунва духовете във византийската столица, тъй като представлява отстъпление от едно вековно правило, установено от времето на Константин I Велики, според което:

...на ромейските императори не се позволявало да се сродяват с народ, чиито нрави не се схождат и са чужди на ромейската държава, особено с иноверни и некръстени, с изключение само на франките поради старата знатност и благородство на техния произход; с никой друг народ те не могат това да правят, ако някой се осмели това да стори, нека се счита за чужд на християнското общество и се предава на анатема, като нарушител на отеческите постановления и на царските закони

В „За управлението на империята“ Константин Багренородни разказва, че тъй като дава дъщеря си на българин:

...Роман извърши това вън от канона, от църковното предание и от наредбата и заповедта на императора св. Константин Велики, то той приживе [още] беше много укоряван, оклеветяван и мразен от сенатското събрание и от целия народ, и от самата църква, тъй че омразата най-сетне се прояви и след смъртта си той по същия начин се укорява, порицава и осъжда, задето бе предприел едно дело, недостойно и неприлично за благородната ромейска държава

Като царица Ирина често посещава Константинопол:

Неведнъж, внучката на император Роман, Мария, жената на Петър Български, дохождала от България в столицата, за да нагледа баща си и дядо си. За последен път тя дохождала с трите си деца вече след смъртта на баща си Христофор [931]. Тя получила големи подаръци от дядо си и се върнала, обсипана с много почести.

Във връзка с тези посещения някои автори без основание подозират царицата, че разкрива на василевса тайните на съпруга си и на българското правителство. Така Васил Златарски категорично заявява:

Няма съмнение, че в тия посещения на Цариград от българската царица се е донасяло за всичко, каквото се е замисляло в България, и при връщането ѝ се давали нови инструкции, които осигурявали интересите на империята.

Ирина ражда бъдещите царе на България Борис II (969 – 971) и Роман (978 – 991) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в „Поименик на българските владетели“ от 16 век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976 – 1025) и Константин VIII (1025 – 1028).

Последното сведение за Ирина Лакапина е, че тя посещава Константинопол с трите си деца вече след смъртта на баща си (през 931 г.), но без да се уточнява колко време е минало от неговата смърт. Предполага се, че умира през 963 г.

Литература

Източници

Tags:

Ирина Лакапина ПроизходИрина Лакапина Царица на БългарияИрина Лакапина ЛитератураИрина Лакапина ИзточнициИрина Лакапина966ВизантияГръцки езикПетър I (България)Първа българска държава

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Ахмед ДоганГеография на ТурцияСофияСамардалаЮрий ГагаринБелоградчишки скалиБлагоевградАнглияРегистрационен номер на МПС (България)Любомира БашеваДислексияФранц КафкаДаяна УелскаДяволското гърлоСапарева баняПросвещениеЛупусНовото гробище над СливницаПавел баняСвиленградЕпилепсияАвтомагистрали в БългарияАнемияИКЕАГаленаПоколение ZРимска империяБосна и ХерцеговинаАнтантаСтойчо КеревВасил ЛевскиВеселин МариновАлександър СаноРегистрационни номера на дипломатически автомобили в БългарияМинало свършено времеТони СторароАзербайджанИгри на волятаКонстантин Олшанский (десантен кораб, 1985)ОстеопорозаОбособени части в изречениетоКоткаРумънияКирилицаЛена БориславоваВрацаЗемяТокиоВтора световна войнаФрансис Скот ФицджералдЦветницаБорис ДалиСофийски университетКозирог (зодия)Ден на ТракияВалери ГригоровАлександър СтамболийскиРиби (зодия)КапилярностСамуилКиргизстанНиколай МарковПроизведения на Иван ВазовИлон МъскВесна ЗмиянацПаисий ХилендарскиОрганизация на обединените нацииТанганикаПетя ДубароваБългарски езикСедемте рилски езераПърва българска държаваАндораКузман ИлиевБанскоБългарияHell's Kitchen БългарияНационално знаме на БългарияБезгръбначни🡆 More