Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е заболяване на човешката имунна система, причинено от вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ).
Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, правейки болния уязвим за опортюнистични инфекции и тумори.
СПИН | |
Червената лента е символ на солидарността с ХИВ-позитивните и болните от СПИН | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | B24 |
МКБ-9 | 042 |
Синдром на придобитата имунна недостатъчност в Общомедия |
ХИВ се предава чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност – кръв, сперма, вагинална течност, предеякулат или кърма. Това предаване може да стане при анален, вагинален или орален секс, кръвопреливане, при употреба на замърсени хиподермични игли, при бременност, раждане, кърмене.
Филогенетичните изследвания показват, че ХИВ се появява в западната част на Централна Африка в края на 19 век или началото на 20 век. СПИН е описан за първи път в Съединените щати през 1981 година, неговият причинител ХИВ е изолиран две години по-късно от екип на Института „Пастьор“, ръководен от Люк Монтание, а начинът му на действие е открит малко по-късно от Робърт Гало в Университета на Мериленд.
В наши дни СПИН има пандемичен характер, като през 2007 година броят на болните по света се оценява на 33,2 милиона души, а на жертвите на болестта – на 2,1 милиона души годишно, включително 330 хиляди деца. Над три четвърти от починалите са в Субсахарска Африка.
Макар че различни терапии на СПИН и ХИВ могат да забавят протичането на болестта, все още не съществува ваксина или лекарство, което напълно да излекува носителя на вируса. Антиретровирусната терапия намалява както смъртността, така и заболеваемостта при инфекция с ХИВ – при консистентно приемане на предписаните като част от терапията лекарства, пациентът може да очаква дълъг и пълноценен живот като при останалите хора; средната продължителност на живота при лечение с антиретровирусна терапия може да достигне тази на здрав човек. Лечението смъква количеството ХИВ в тялото до неоткриваеми стойности, ако вирусът бъде хванат преди да прерасне в СПИН. Човек с неоткриваеми ХИВ стойности вследствие на лечение не може да предаде вируса по сексуален път на своите сексуални партньори. Необходимите за антиретровирусната терапия медикаменти са скъпи, а в много страни от третия свят и труднодостъпни. В България антиретровирусната терапия е безплатна независимо дали заболелият е осигурен или не.
Важна част от борбата с ХИВ вируса е превенцията, затова много здравни организации промотират безопасния секс.
Основните симптоми на СПИН са резултат от заболявания, които обикновено не се развиват при хора със здрава имунна система. Повечето от тях са инфекции, предизвиквани от бактерии, вируси, гъби и паразити, които при нормални обстоятелства се предотвратяват от увредените от ХИВ елементи на имунната система. Такива опортюнистични инфекции са често срещани при болните от СПИН и могат да засегнат почти всяка система от органи.
При болните от СПИН има и увеличен риск за развитие на различни форми на рак, като саркома на Капоши, рак на маточната шийка и лимфоми. Освен това болните често проявяват системни симптоми като треска, изпотяване, подути жлези, слабост и загуба на тегло. Конкретните опортюнистични инфекции, които развиват пациентите, зависят донякъде от преобладаващите инфекции в съответния географски район.
Пневмоцистозата е сравнително рядко заболяване при здрави, имунокомпетентни хора, но е често срещана при инфектираните с ХИВ. Тя е белодоробна инфекция, предизвиквана от гъбата Pneumocystis jirovecii. Преди въвеждането в развитите страни на ефективна диагностика, третиране и профилактика, пневмоцистозата е основна непосредствена причина за смъртта на болните от СПИН. В развиващите се страни тя все още е сред първите признаци за развитие на СПИН при неизследвани пациенти, макар че по принцип не се развива едва когато CD4 клетките намалеят под 200 на микролитър кръв.
Туберкулозата заема особено място сред инфекциите, свързвани с ХИВ, защото тя може да се предава и на имунокомпетентни хора по дихателен път, трудно се лекува след идентифициране, а резистентнтостта към широк кръг лекарства е сериозен проблем. Коинфекцията с туберкулоза и ХИВ (TB/HIV) е основен проблем за световното здраве, според Световната здравна организация – през 2007 година 456 хиляди от починалите от тубелкулоза са ХИВ-позитивни, съставлявайки една трета от смъртните случаи от туберкулоза и почти една четвърт от жертвите на СПИН през годината. Въпреки че честотата на туберкулозата, съчетана със СПИН, намалява в развитите страни в резултат на подобрените медицински практики, положението е различно в развиващите се страни, където и инфекциите с ХИВ са най-масови.
В ранните стадии на ХИВ-инфекцията, при концентрация на CD4 над 300 клетки на µL, туберкулозата обикновено се проявява като белодробно заболяване. С напредването на болестта туберкулозата често се развива атипично, засягайки и други органи. Симптомите вече не са локализирани в определено място, а често засягат костния мозък, костите, отделителната и храносмилателната система, черния дроб, лимфните възли и централната нервна система.
Езофагитът е възпаление на долното покритие на хранопровода. При наличие на ХИВ-инфекция той обикновено е предизвикан от гъби (кандидоза) или вируси (прост херпес или цитомегаловирус), в по-редки случаи – от микобактерии.
Хроничната диария при ХИВ-инфекциите може да се дължи на множество различни причини – от обичайни бактериални (салмонела, шигела, листерия, кампилобактер) и паразитни инфекции до редки опортюнистични инфекции с криптоспоридиоза, микроспоридиоза, Mycobacterium avium complex и вируси (астровируси, аденовируси, ротавируси и цитомегаловируси).
В някои случаи диарията може да бъде страничен ефект на някои медикаменти, използвани за третиране на ХИВ, или просто да съпътства ХИВ-инфекцията, особено в нейния начален стадий. Тя може да бъде и страничен ефект на антибиотици, използвани за третиране на бактериалните причини за диария. Предполага се, че в следващите стадии на ХИВ-инфекцията диарията се дължи на промени в начина, по който стомашно-чревния тракт усвоява хранителните вещества, и може би е свързана с наблюдаваната загуба на тегло.
ХИВ-инфекцията може да доведе до различни невро-психиатрични последствия, както чрез инфектиране на станалата уязвима нервна система с различни организми, така и в резултат на самото заболяване.
Токсоплазмозата е болест, причинявана от едноклетъчния паразит Toxoplasma gondii. Тя обикновено засяга главния мозък, причинявайки токсоплазмен енцефалит, но може да засегне също очите и белите дробове. Криптоковият менингит е инфекция на менинкса, мембраната, покриваща главния и гръбначния мозък, от гъбата Cryptococcus neoformans. Тя може да причини треска, главоболие, умора и повръщане. Пациентите могат да получат припадъци и пристъпи на объркване, а оставена без лечение болестта може да бъде летална.
Прогресивната мултифокална левкоенцефалопатия е демиелинизираща болест, при която постепенното разрушаване на миелиновата обвивка на аксоните на нервните клетки уврежда предаването на нервните импулси. То се предизвиква от вирус, наличен при 70% от хората в латентна форма и развиващ се само при силно отслабване на имунната система. Заболяването се развива бързо, обикновено довеждайки до смърт месеци след диагнозата.
ХИВ-свързаната деменция е метаболитна енцефалопатия, предизвикана от ХИВ-инфекцията и подсилвана от инфектираните с ХИВ мозъчни макрофаги и микроглия. При инфектиране тези клетки отделят както човешки, така и вирусни невротоксини. Честотата на деменцията е 10 – 20% от ХИВ-инфекциите в западните страни, но едва 2% в Индия. Тази разлика може би се дължи на различната разновидност на ХИВ в Индия.
При пациенти с напреднало заболяване понякога се наблюдава маниакално състояние, по-продължително и свързано с по-силна раздразнителност и познавателно увреждане и по-слаба еуфория, отколкото маниите при същинско биполярно разстройство. Този синдром се наблюдава по-рядко при използване на комбинирана терапия.
Основни пътища за предаване на инфекцията са:
ХИВ-инфекцията не може да се предаде чрез слюнка или по въздушен път, а също така чрез водата или храната. Слюнката може да представлява опасност само ако в нея има кръв.
Класификация според Световната здравна организация
През 1990 г., Световната здравна организация (СЗО) групира инфекциите и болестните състояния наблюдавани при заразени с ХИВ в няколко стадии.
Класификацията е обновена през 2005. Повечето от опортюнистични инфекции се лекуват лесно при незаразени хора.
Симптомите в различните стадии са най-вече следните:
HIV (Human Immunodeficiency Virus) е вирус от семейството на ретровирусите.
Вирусът поразява кръвните клетки, които имат CD4 рецептори, като CD4+Т-лимфоцити, макрофагите и дендритни клетки. Това са клетки, много важни за имунната система. Сумата от CD4+ клетки е ключово мерило за здравето на имунната система. Колкото е по-малък броят на тези клетки, толкова по-голяма вреда е нанесъл ХИВ.
Според Центровете за контрол на болестта на Съединените щати, всеки, който има по-малко от 200 CD4+ клетки на микролитър кръв, се счита за болен от СПИН.
Инфекцията се диагностицира предимно чрез кръвен тест. Той се базира на факта, че при инфекция с ХИВ в организма се изработват антитела. Ако такива антитела бъдат открити, се правят допълнителни уточняващи тестове.
Диагнозата HIV инфекция се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от кръвните изследвания, а доста често това става случайно при рутинни изследвания без да има каквито и да било оплаквания. За диагнозата СПИН трябва да се докаже налична инфекция с HIV вируса в комбинация с определени оплаквания, наличие на някое характерно за СПИН състояние и определени промени в имунологичните изследвания.
При първата си среща с Вас, лекарят ще Ви разпита подробно за възможните рискови фактори за налична инфекция с HIV. Важна е информацията за Вашите сексуални партньори, ползването или не на презервативи при осъществяване на полов акт, осъществяване на хомосексуален контакт с мъже, използване на общи игли и спринцовки при инжектиране на наркотици и други вещества, претърпени кръвопреливания или преливания на кръвни продукти, професия и др. Лекарят ще Ви разпита и за Вашите оплаквания като повишена температура, отслабване на тегло, болки по мускулите и ставите, главоболие, умора, кашлица, недостиг на въздух, диария и болести, от които сте страдали напоследък както инфекции, кожни обриви, пневмонии, ракови заболявания и др.
Ако спадате към някоя от рисковите групи за заразяване с HIV или лекарят подозира, че може да сте заразени с HIV, могат да Ви бъдат направени редица изследвания:
Съществуват поне 9 известни разновидности на болестта. Този патогенен микроорганизъм оцелява само в течна среда. Високата концентрация на вируса се наблюдава в кръвта, спермата и вагиналния секрет.
Клетките атакувани от ХИВ, са т. нар. хелперни лимфоцити Т4 (един от видовете бели кръвни телца), които са част от имунната система на човека и именно те се разрушават в резултат на инфекцията.
Времето от момента на заразата до проявата на болестта варират в широки граници, като инкубационният период може да трае дори до 11 години.
Вирусът е изненадващо чувствителен към 70%-ов разтвор на спирт и хлорна вар и се инактивира от антисептици. Той навлиза в човешкия организъм предимно по кръвен път или по полов акт и започва да се размножава.
През 2012 година в света има приблизително 35,3 млн. носители на HIV. Около 90% от тях живеят в развиващите се страни, като 2/3 от заразените са в Африка, южно от Сахара. Ежегодно за борба срещу СПИН се заделят около 18 милиарда долара, но 90% от тези пари се насочват за развиващите се страни. По света се изразходват 2.6 милиарда долара за образователни програми свързвани с предпазването от СПИН.
This article uses material from the Wikipedia Български article Синдром на придобитата имунна недостатъчност, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.