Рамсар

При преброяването от 2012 г. има 33 018 жители.

Рамсар رامسر‎‎
— град —
Рамсар Координати: 36°55′05″ с. ш. 50°38′53″ и. д. / 36.918056° с. ш. 50.648056° и. д. 36.918056, 50.648056
Страна	Иран
Провинция	Мазандаран
Надм. височина	-21 m
Население	33 018 души (2012)
Кмет	Мохсен Моради
Часова зона	UTC+3:30
Официален сайт	sh-ramsar.ir
Рамсар в Общомедия

Рамсар се намира на брега на Каспийско море. Той е известен също като Сахцар в миналото. Местните хора говорят Гилянски език, освен официалния персийски език.

 

Рамсар е най-западния шахрестан и град в провинция Мазандаран. Граничи с Каспийско море на север, провинция Гилян на запад, Казвин на юг и Тонекабон на изток.

Рамсар е популярен морски курорт. Градът предлага и горещи извори, зелените гори на планината Алборз, ваканциония дворец на бившите шахове и хотел Рамсар. Двадесет и седем километра южно от Рамсар, и 2700 метра надморска височина в планината Алборз е село Джавахер Де, което е важна туристическа атракция в Рамсарски шахрестан.

  Основна статия: Рамсарска конвенция

Конвенцията за влажните зони, подписана в Рамсар през 1971 г., е междуправителствен договор, който предвижда ограничение за местните действия и международно сътрудничество за опазването и разумното ползване на влажните зони и техните ресурси. Налице са 160 договарящи се страни по конвенцията, с 1920 влажни зони на обща площ 1 680 000 km², определени за включване в Рамсарсия списък на влажните зони с международно значение. 160 държави са подписали договора, в сравнение със 119 през 2000 г. и от 18 първоначално подписали през 1971 г. Подписалите се срещат на всеки три години.

Северен Иран, както и повечето части на страната релефът е планински. В резултат на това, въздуха в Техеран е много сух. При движението му до Рамсар, той минава през планината, става по-влажен, поради влиянието на Каспийско море.

Рамсар
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	31,0	26,0	36,8	35,0	34,4	38,0	35,2	35,0	35,2	33,2	32,0	29,0	38,0
Средни максимални температури (°C)	10,8	10,3	11,7	16,5	21,5	25,9	28,6	28,3	25,7	21,3	17,4	13,5	19,3
Средни температури (°C)	6,9	6,9	8,7	13,1	18,3	22,6	25,2	24,8	22,3	17,7	13,4	9,4	15,8
Средни минимални температури (°C)	3,4	3,7	5,9	9,8	14,7	18,8	21,4	21,3	19,0	14,5	9,8	5,7	12,3
Абсолютни минимални температури (°C)	−10	−6	−3	0,0	5,0	9,0	15,0	16,0	10,0	5,0	−1	−2	−10
Средни месечни валежи (mm)	86,5	73,7	85,6	46,9	47,6	51,0	36,4	77,5	152,5	273,1	172,9	124,9	1228,6
Източник: NOAA Iran Meteorological Organization (records)

Област Талеш Махалех е най-радиоактивният населен район, известен на Земята, поради близките горещи извори и строителни материали, произхождащи от тях. Общото население от 2000 жители от тази област и други квартали получават средна доза на облъчване от 10 MGY годишно, десет пъти повече от препоръчваните ограничения за излагане на обществеността от изкуствени източници. Рекордни нива са открити в къща, където ефективната доза радиация поради външно облъчване е 131 мСв / а, и на предвидената доза от радон е 72 мСв / а. Този уникален случай е над 80 пъти по-висока от средните за света фонова радиация.

 

Преобладаващата радиация предизвиква рак, като рискът нараства линейно с дозата при ставка от 5%. Ако този линеен не-праг е верен, трябва да се наблюдава повишена честота на рак в Рамсар, понастоящем се извършват дългосрочни проучвания. Ранните анекдотични доказателства от местните лекари и предварителните цитогенетични проучвания предполагат, че може да има такъв вреден ефект, а може би дори по-радиодаптивен ефект. По-новите епидемиологични данни показват малко по-ниска ставка на рак на белия дроб и повишена заболеваемост, но малкият размер на населението (само 1800 жители) изисква по-дълъг период от време за наблюдение, за да се правят окончателни заключения.

Радиоактивността се дължи на местната геология. Подземната вода разтваря радий в магмени скали и го носи на повърхността чрез най-малко девет известни горещи извори. Те се използват като минерални извори от местните жители и туристите. Някои частици попадат в травертин, форма на варовик, а останалата част се разпространява в почвата, където се абсорбират от културите и се смесват с водата за пиене. Жителите несъзнателно използват радиоактивният варовик като строителен материал за домовете си. Камъкът ги облъчва и генерира газ радон, което обикновено е причина за появата на рак на белия дроб. Културите допринасят за 72 μSv на година до критична група от 50 души.

•   Портмонт, Чили (от 28 януари 2009 г.)
•   Уакра, Катар (от 14 юни 2010 г.)
•   Шираз, Иран (от 9 януари 2013 г.)

• Есфандияр Рахим Машей (р. 1960) – политик
• Мохамад Реза Халатбари (р. 1983) – футболист

•  
  Старият хотел на Рамсар
•  
  Бюрото на Мохамед Реза Пахлави
•  
  Гората Далихани
•  
  Брегът на Каспийско море
•  
  Мост
•  
  Пазар

• Официален сайт Архив на оригинала от 2020-07-20 в Wayback Machine.