Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.
на цар Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 1 юни 1913 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Стоян Данев.
Правителство на Иван Гешов | ||||
32-ро правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Фердинанд I | |||
Председател | Иван Евстратиев Гешов | |||
Народно събрание | 342 / 415 | |||
Сформиране | 16 март 1911 | |||
Разпускане | 1 юни 1913 | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | Народна партия, Прогресивно- либерална партия | |||
Министри | 8 | |||
~ мъже | 8 | |||
~ жени | 0 | |||
Хронология | ||||
Назначено от | V ВНС | |||
|
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Основната цел на правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия е подготовката на война с Турция и постигането на национално обединение. За да се избегне контролът от Народното събрание, член 17 от Търновската конституция е изменен, с което се дава възможност на монарха и правителството да сключват тайни договори. Непосредствено след това, с негласната подкрепа на Великобритания, Франция и Русия (стремежът им е да се изолира Турция от Балканския полуостров) е образуван Балкански съюз. В него влизат България, Сърбия и Гърция. По-късно към тях се присъединява и Черна гора. През февруари 1912 г. между България и Сърбия е сключен военен договор. През май 1912 г. подобен договор е сключен и между България и Гърция. При изготвянето на двата договора българската дипломация допуска грешки, които минират съюза (не са уточнени бъдещите граници с Гърция, със Сърбия се постига съгласие за поделяне на Македония и България се съгласява да поеме основната тежест от войната). В хода на военните действия грешките на монарха и българското правителство се задълбочават (не са изпратени български войски във Вардарска Македония, отхвърлено е изгодното предложение за мир преди атаката на Чаталджа и предявени са неоснователни български претенции за Солун). Успехите на българската армия в Тракия се оказват решаващи за победата на Балканския съюз над Турция. В освободените райони са организирани военни губернаторства, осигурена е и свобода на вероизповеданията.
След падането на Одрин ската крепост Високата порта отново е принудена да моли за мир. На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция се отказва от претенциите си за територии на запад от линията Мидия-Енос и от остров Крит. Краят на войната задълбочава противоречията между съюзниците. Сърбия и Гърция се отказват от предварителните си ангажименти към България и поддържат идеята всяка страна да задържи завоюваната от нея територия. Не се вземат предвид нито националното самосъзнание на населението в тях, нито военните приноси. Българската дипломация демонстрира непримиримост и поддържа максимални искания. Опитите на държавите от Съглашението да спасят Балканския съюз завършват без успех. Русия предупреждава цар Фердинанд I, че при евентуални военни действия срещу Сърбия няма да се намеси в защита на България, ако във войната се включи и Румъния.
Турция струпва войски по българската граница, а Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Въпреки неизгодната международна обстановка цар Фердинанд I започва подготовка за атака на сръбските и гръцките позиции.
Кабинетът, оглавен от Иван Евстратиев Гешов, е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.
Сформира се от следните 8 министри.
С изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. са извършени следните структурни промени:
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
търговия, промишленост и труда | Христо Тодоров | Прогресивнолиберална партия | |
обществени сгради, пътища и благоустройство | Димитър Яблански | Народна партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народно просвещение | Иван Пеев-Плачков | Народна партия |
This article uses material from the Wikipedia Български article Правителство на Иван Гешов, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.