Иван Пеев-Плачков: български учител и политик

Бивш министър на народното просвещението в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913, деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).

Иван Пеев-Плачков
български учител и политик
Роден	19 януари 1864 г. Копривщица, Османска империя
Починал	16 август 1942 г. (78 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Робърт колеж
Работил	политик • учител
Политика
Партия	Народна партия (1912 – 1922)
Депутат
V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС
Иван Пеев-Плачков в Общомедия

Произход, образование и младежки години

Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 г. в Копривщица, тогава Османската империя. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1882 г., след което е учител в Пловдив и София (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.

Дописен член е от 1898 г. и действителен от 1900 г. на Българското книжовно дружество (БКД), дн. Българска академия на науките (БАН). Оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров (1900 – 1901). След това редактор на в. „Мир“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Българска сбирка“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938).

Иван Плачков е племенник на свещеник Дончо Дойчов Плачков (1835 – 1 май 1876) – посечен от турците в местността „Чардашко дере“. Изпратен е в края на въстанието в Копривщица от първенците при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.

Професионална дейност

В периода 1901 – 1910 г. Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 г. – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 г. работи в близкия до партията вестник „Реч“. През 1911 г. е избран за народен представител и става подпредседател на V велико народно събрание, след това подпредседател на XV обикновено народно събрание (1911 – 1912).

През 1912 – 1913 г. отново оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) в правителството на Иван Гешов и четвъртото правителство на Стоян Данев. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 г. е арестуван и изпратен в затвора в Шумен от земеделското правителство на Александър Стамболийски. Подведен е под съдебна отговорност като един от виновниците за националните катастрофи. Освободен е след Деветоюнския преврат. Дядо е на философа Цветан Тодоров и на физика Иван Тодоров.

Иван Пеев-Плачков умира на 16 август 1942 г. в София.

Семейството на Пейо Плачков е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техният брат Иван Пеев-Плачков.

• Идеологическа класификация на българските предлози. 1890.
• Бележки, очерци и фейлетони. 1884 – 1900. 1901.
• Очерци и бележки по учебното дело. 1911.
• Иван Евстратиев Гешов. 1926.
• Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност. 1930.
• Из гънките на миналото. Спомени и впечатления. 1994.

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Иван Пеев-Плачков.

• От и за Иван Пеев-Плачков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Стоян Буров, „Езикословните занимания на Иван Пеев Плачков - действителен член на Българското книжовно дружество (от 1900 г.) (Предварителни бележки)“^{[неработеща препратка]}. // В. Бонджолова (отг. ред.). Nomen est omen. Научни изследвания в чест на 70-годишнината на проф. д-р Кирил Цанков. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2019, стр. 167–188. ISBN 978-619-208-193-5