Паул Хиндемит: германски композитор

 

Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау, близо до Франкфурт, като най-голямото дете на художника и декоратор Робeрт Хиндемит от Долна Силезия и съпругата му Мари Хиндемит, родена Варнеке. Още като дете ходи на уроци по цигулка. Постъпва в Консерваторията на д-р Хох във Франкфурт, където учи цигулка при Адолф Ребнер, както и дирижиране и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Секлес. Отначало се издържа, като свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Става заместник ръководител на оркестъра на Франкфуртската опера през 1914 г. и е повишен в концертмайстор през 1916 г. Свири втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ от 1914 г.

През септември 1917 г. е призован в Имперската германска армия и изпратен в полк в Елзас през януари 1918 г. Там той е назначен да свири на бас барабан в оркестъра на полка, организира и струнен квартет. През май 1918 г. е дислоциран на фронта във Фландрия, където служи като караул. След примирието се завръща във Франкфурт и квартета „Ребнер“.

Към края на 30-те години Хиндемит прави няколко турнета из Америка като солист на виола и виола д'аморе.

Емигрира в Швейцария през 1938 г., включително защото съпругата му е с наполовина еврейски произход.

Пристигайки в САЩ през 1940 г., той преподава предимно в Йейлския университет, където основава Yale Collegium Musicum.

Хиндемит става гражданин на САЩ през 1946 г., но се завръща в Европа през 1953 г., живее в Цюрих и преподава в университета там, докато се оттегля от преподавателска дейност през 1957 г.

Умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.

Хиндемит е сред най-значимите германски композитори на своето време. Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктен стил през 20-те години на 20 век.

Музиката му е била описвана като неокласическа, но твърде различна от творбите на Игор Стравински, които са обозначавани с този термин, като притежава повече от контрапунктния език на Йохан Себастиан Бах, отколкото яснотата на Моцарт.

Автор е на множество инструментални, камерни и симфонични творби. Най-известните му произведения са програмните музикални картини „Матис – художникът“ и „Изкушението на свети Антоний“.

 

• Мемориална награда „Хоуланд“ (1940) на Йейлския университет
• Награда „Бах“ на свободния и ханзейски град Хамбург (1951)
• Орден Pour le Mérite (1952)
• Награда „Вихури Сибелиус“ (1955)
• Плакет „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1955)
• Награди Балзан (1963)

Почетни докторати

• Музикална академия на Филаделфия (1945)
• Колумбийски университет (1948)
• Гьоте университет Франкфурт на Майн (1949)
• Берлински свободен университет (1950)
• Оксфордски университет (1954)

Произведения за оркестър

• Концерт за виолончело op. 3 (1916)
• Седем Kammermusik, написани между 1921 и 1927 за малък оркестър и солисти
• Концерт за оркестър op. 38 (1923)
• Четири Konzertmusik:
  • Konzertmusik за филхармоничен оркестър op. 41 (1926)
  • Konzertmusik за виола и камерен оркестър op. 48 (1930)
  • Konzertmusik за пиано, медни духови инструменти и арфа op. 49 (1930)
  • Konzertmusik за оркестър от струнни и медни духови инструменти op. 50 (1931)
• Симфония Матис – художникът (1934)
• Der Schwanendreher, концерт за виола (1935)
• Trauermusik за виола и струнен оркестър (1936)
• Nobilissima Visione, ballet (1938)
• Концерт за цигулка, 1939
• Тема и вариации: четирите темперамента за струнен оркестър и пиано (1940)
• Симфония в ми бемол (1940)
• Концерт за виолончело nº 3 в сол (1940)
• Симфонични метаморфози по теми на Карл Мария фон Вебер (1943)
• Symphonia serena (1946)
• Концерт за кларинет и оркестър (1947)
• Концерт за рог и оркестър (1949)
• Симфония Die Harmonie der Welt (1951)

Вокални творби

• Das Marienleben по стихотворения на Рилке (1923)
• Das Unaufhörliche по поема на Готфрид Бен (1931)
• Requiem: When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd (1946)
• Меса за смесен хор a cappella (1963)
• Шест песни по стихотворения на Рилке (1939)

Опери

 

• Mörder, Hoffnung der Frauen (1921)
• Das Nusch-Nuschi (1921)
• Sancta Susanna (1922)
• Cardillac (1926)
• Hin und zurück (1928)
• Neues vom Tage (1929)
• Mathis der Maler (1938)
• Die Harmonie der Welt (1957)
• Das lange Weihnachtsmahl (1960)

Произведения за пиано

• In einer Nacht op. 15 (1917-19)
• Сюита "1922" op. 26 (1922)
• Klaviermusik op. 37 (1924-5)
• Wir bauen eine Stadt (1931)
• Вариации (1936)
• Три сонати (1936)
• Ludus Tonalis (1942)

Произведения за камерен оркестър

• Соната за пиано
• Соната за две пиана (1942)
• Три сонати за соло цигулка, четири за соло виола, една за соло виолончело
• Четири сонати за цигулка и пиано, три за виола и пиано, две за виолончело и пиано, една за контрабас и пиано, една за виола д'аморе и пиано (Kleine Sonate opus 25 n°2)
• Струнен квартет nº 1
• Струнен квартет nº 2
• Струнен квартет nº 3
• Струнен квартет nº 4
• Струнен квартет nº 5 (1923)
• Струнен квартет nº 6 (1943)
• Струнен квартет nº 7 en mi (1945)
• Струнно трио nº 1
• Струнно трио nº 2
• Трио за тенор саксофон или хекелфон, виола и пиано op. 47
• Десет сонати за духови инструменти и пиано:
  • Соната за флейта в си бемол
  • Соната за обой в сол (1939)
  • Соната за английски рог
  • Соната за кларинет в си бемол
  • Соната за фагот в си бемол
  • Соната за алт саксхорн в ми бемол (1943)
  • Соната за за рог във фа мажор
  • Соната за тромпет в си бемол (1939)
  • Соната за тромбон във фа мажор (1941)
  • Соната за бас туба в си бемол (1955)
• Квинтет за кларинет и рогове
• Квартет за кларинет, пиано и струнни
• Септет за (флейта, обой, кларинет, бас кларинет, фагот, рог, тръба)
• Соната за арфа

• Unterweisung im Tonsatz
  • I. Theoretischer Teil, Schott, Mainz, 1937
  • II. Übungsbuch für den zweistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1939
  • III. Übungsbuch für den dreistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1970
• Aufgaben für Harmonieschüler, Schott, Mainz, 1949, ISBN 978-3-7957-1602-8
• Mathis der Maler: Oper in sieben Bildern, Apollo-Verlag, Mainz, 1945
• Johann Sebastian Bach. Ein verpflichtendes Erbe, Insel Verlag, Wiesbaden, 1953 (Insel-Bücherei 575/2)
• Paul Hindemith: Zeugnis in Bildern, Schott, Mainz, 1961
• Sterbende Gewässer, Lambert Schneider, Gerlingen, 1963

• ((de)) ((en)) ((fr)) Фондация Хиндемит
• Соната за тромбон и пиано на сайта the art of the states (RealPlayer) [1] Архив на оригинала от 2006-10-17 в Wayback Machine. [2] Архив на оригинала от 2006-10-13 в Wayback Machine. [3] Архив на оригинала от 2006-10-13 в Wayback Machine. [4] Архив на оригинала от 2006-10-17 в Wayback Machine.
• Хиндемит дирижира своя музика – Youtube