Одисеас Елитис: гръцки поет, преводач и художествен критик

 

Одисеас Елитис е роден като най-малкото, шесто дете в заможното старо търговско и предприемаческо семейство на Панайотис Алепуделис и Мария Врана от град Митилини на остров Лесбос. Елитис е роден на остров Крит (там баща му създава преуспяващо производство на сапун) и прекарва първите си години там и на остров Лесбос. Когато е на 6 години, родителите му се местят в Атина, където той завършва начално и средно образование – учи в частното училище „Макри“, после в Трета гимназия.

През 1923 г. пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. В периода 1930 – 1935 г. учи право в юридическия факултет на Атинския университет, но не се дипломира.

Дебютира със стихове през ноември 1935 г. в атинското списание „Неа граммата“ (Нова литература) с подкрепата на Георгиос Сеферис. Още първите си произведения подписва с псевдонима Елитис. Псевдонима си съставя от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, упование, свобода, красота.

Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, пише статии и обзори на литературни теми във вестник „Катемерини“. От 1945 до 1946 г. е програмен директор на Гръцкото национално радио.

Става член на Асоциацията на гръцките арт критици (AICA-Hellas).

По време на гражданската война в Гърция (1946 – 1949) Елитис живее в Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната. В периода 1948 – 1952 и 1969 – 1972 г. живее във Франция, запознава се с изявени артисти и творци като Андре Бретон, Реверди, Пол Елюар, Тристан Цара, Пикасо, Алберто Джакомети, Джузепе Унгарети, Марк Шагал, Анри Матис, Джорджо де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания.

След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). За втори път е програмен директор на Гръцкото национално радио (1953 – 1954). През 60-те години на XX век посещава САЩ (1961), СССР (1962), Италия (1962), България (1965).

През 1965 – 1968 г. работи в административния съвет на Гръцкия национален театър.

По време на военната диктатура, дошла на власт през април 1967 г., Елитис заминава в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „Самодържецът Слънце“ (1971) и „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (1971).

Остава ерген през целия си живот.

Умира от инфаркт.

Поезия

• „Ориентации“ (Προσανατολισμοί, 1939)
• „Слънцето за първи път заедно с вариации върху слънчев лъч“ (Ηλιος ο πρώτος, παραλλαγές πάνω σε μιαν αχτίδα, 1943)
• „Героичен и погребален марш за изгубения лейтенант в Албания“ (Άσμα ηρωικό και πένθιμο για τον χαμένο ανθυπολοχαγό της Αλβανίας, 1946)
• „Достойно ест“ (Το Άξιον Εστί, 1959)
• „Шест плюс едно угризения на небето“ (Έξη και μια τύψεις για τον ουρανό, 1960), (Националната награда на Гърция за поезия)
• „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (Το φωτόδεντρο και η δέκατη τέταρτη ομορφιά, 1972)
• „Самодържецът Слънце“ (Ο ήλιος ο ηλιάτορας, 1971)
• „Тръпките на любовта“ (Τα Ρω του Έρωτα, 1973)
• „Монограмът“ (Το Μονόγραμμα, 1972)
• „Доведени поеми“ (Τα Ετεροθαλή, 1974)
• „Шифър“ (Σηματολόγιον, 1977)
• „Мария Нефели“ (Μαρία Νεφέλη, 1978)
• „Три поеми под благоприятен флаг“ (Τρία ποιήματα με σημαία ευκαιρίας 1982)
• „Дневник на невидимия април“ (Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου, 1984)
• „Кринагорас“ (Κριναγόρας, 1987)
• „Малкият моряк“ (Ο Μικρός Ναυτίλος, 1988)
• „Елегии на Оксопетра“ (Τα Ελεγεία της Οξώπετρας, 1991)
• „На запад от мъката“ (Δυτικά της λύπης, 1995)

Проза, есеистика

• „Истинското лице и лирическата смелост на Андреас Калвос“ (Η Αληθινή φυσιογνωμία και η λυρική τόλμη του Ανδρέα Κάλβου, 1942)
• „2x7 e“ (сборник кратки есета) (2χ7 ε (συλλογή μικρών δοκιμίων))
• „Открити карти“ (Ανοιχτά χαρτιά (συλλογή κειμένων), 1973)
• „Художникът Теофилос“ (Ο ζωγράφος Θεόφιλος, 1973)
• „Магията на Пападиамантис“ (Η μαγεία του Παπαδιαμάντη, 1975)
• „Рапорт пред Андреас Ембирикос“ (Αναφορά στον Ανδρέα Εμπειρίκο, 1977)
• „Общественото и личното“ (Τα Δημόσια και τα Ιδιωτικά, 1990)
• „Собствен начин“ (Ιδιωτική Οδός, 1990)
• „Картбланш“ („Εν λευκώ“ (συλλογή κειμένων), 1992)
• „Градината с илюзиите“ (Ο κήπος με τις αυταπάτες, 1995)

Преводи

Превежда текстове на Пол Елюар, Лотреамон, Артюр Рембо, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Фредерико Гарсия Лорка, Владимир Маяковски, Бертолд Брехт, както и книга с преводи на Сафо (1984) и Апокалипсиса на Йоан (1985) (от старогръцки на новогръцки).

На български

• „Открити карти“. София: Народна култура, 1982, 253 с.
• „Достойно ест“. София: Народна култура, 1987, 101 с.
• „Тялото на лятото“. София: Балкани, 2003, 195 с.

 

• Носител на Нобелова награда за литература (1979), орден на Феникса (1965), златен медал на атинското кметство.
• Почетен доктор на Сорбоната, Лондонския университет и Солунския университет.
• Почетен гражданин на Митилена.
• На негово име е наречено международното летище на остров Лесбос.

• Одисеас Елитис на сайта Литературен свят
• Стихотворения на Одисеас Елитис на сайта Литературен клуб, превод от гръцки Стефан Гечев
• „Куп суров материал (Реч на втория гръцки нобелов лауреат, поета Одисеас Елитис, пред Шведската академия при церемонията за връчване на Нобеловата награда)“, Словото, по сборника „Не излъгахме!“ със съставител Георги Гроздев
• Биография на Одисеас Елитис на сайта Public Republic Архив на оригинала от 2010-01-03 в Wayback Machine.
• Екатерина Григорова, „Коментар към „Марина на скалите“ от Одисеас Елитис“, форум на проф. Богдан Богданов, януари 2012 г.
• Венцеслав Константинов, „Душевният светлоструй“, Електронно списание LiterNet, 16.05.2010, № 5 (126)