Натан Сьодерблум

Натан Сьодерблум Lars Olof Jonathan (Nathan) Söderblom
шведски теолог
Роден	15 януари 1866 г. Трьоньо, Швеция
Починал	12 юли 1931 г. (65 г.) Упсала, Швеция
Погребан	Швеция
Религия	лутеранство
Националност	Швеция
Учил в	Упсалски университет
Философия
Регион	Западна философия
Награди	Нобелова награда за мир (1930)
Повлиян	Мартин Лутер
Семейство
Подпис
Натан Сьодерблум в Общомедия

За неговата неуморна ангажираност с икуменизма и световния мир е удостоен с Нобелова награда за мир за 1930 г.

Роден е на 15 януари 1866 година в село Трьоно, провинция Хелсингланд, Швеция, в семейството на свещеника Йонас Сьодерблум и София Блум. Още от 5-годишна възраст учи с баща си латински език. Завършва средно образование малко градче. През 1883 г. постъпва в университета в Упсала, където изучава гръцки, еврейски, арабски и латински език и получава бакалавърска степен. Тази подготовка му позволява да се заеме с теология и религиозна история в университетското теологично училище.

Привързаността на Сьодерблум към икуменизма, която го съпровожда през целия му живот, се проявява още през студентските му години. По време студентска християнска конференция през 1890 г., в която участва, Сьодерблум чува призив за единство на църквите по света. Развълнуван, той записва в дневника си: „Боже, дай ми смирение и мъдрост да служа на делото за единство на Твоята църква“. Укрепването на икуменизма, който предполага преодоляване на сектантските различия заради единството на църквата, става задача на целия му живот.

След като през 1892 г. получава магистърска степен по теология Сьодерблум е ръкоположен за пастор от лютеранската църква. През същата година публикува първата си книга за теологията на германския реформатор Мартин Лутер.

За известно време Сьодерблум изпълнява длъжността капелан в психиатричната болница в Упсала, след което е назначен за пастор на шведската църква в Париж. Когато финансовото му положение укрепва, през 1897 г. той се жени за студентката от Упсалския университет Ана Форсел, която му ражда десет деца.

Сьодерблум прекарва в Париж седем години. Неговата енория се посещава от известни скандинавски художници, дипломати, бизнесмени, сред които и Алфред Нобел, който прави много дарения за църквата. Когато на 10 декември 1896 г. Нобел умира във вилата си в Санремо, Сьодерблум отслужва заупокойна служба.

Междувременно завършва аспирантура по теология и религиозна история в Парижкия университет и получава степента доктор по теология. Дисертацията му е посветена на идеята за задгробния живот в зороастризма – персийска религия, разпространила се през VI век пр.н.е. Скоро след това предлагат на Сьодерблум Катедрата по теология в Упсалския университет и през 1901 г. се връща в Швеция. Вдъхновен от задграничния опит и от либералната френска теология, Сьодерблум се заема енергично за работа. Остава в университета до 1914 г., като през 1912 – 1914 г. чете лекции по религиозна история и в Лайпцигския университет.

Надарен учен и педагог, Сьодерблум подготвя в родината си теологичен ренесанс. У студентите и колегите си той стимулира интерес към сравнителната религия, както и към живота и учението на Мартин Лутер. Личното обаяние и могъщият ум правят Сьодерблум популярен не само в университета, където на лекциите му се събират тълпи от студенти, но и в църковните среди. Шведските университети са обхванати от интерес към религията, студентите дори основават списание и организират Център за християнски срещи.

Като един от учредителите на Общия световен съюз на църквите за международно разбирателство Сьодерблум готви сесията му за 1914 г. в Констанц, Германия, но началото на Първата световна война принуждава делегатите да се върнат у дома. Заедно с други църковни дейци Сьодерблум се опитва да организира икуменическа конференция през 1917 г. и отново претърпява неуспех, защото воюващите страни отказват да изпратят пастори. Обнародваният от тях манифест призовава към братство и мир, което става тема на една от следващите книги на Сьодерблум. Апелирайки към „дълбоко вътрешно единство, което ще обедини всички християни независимо от националните и сектантските им различия“, документът призовава всички църкви да съдействат за отстраняване на международните разногласия по пътя на преговорите и арбитража.

След войната Сьодерблум продължава да работи за икуменизма и мира. Благодарение на неговата енергия и растящ престиж през 1925 г. в Стокхолм е организирана Обща християнска конференция, на която присъстват 600 делегати от 37 страни. Римокатолическата църква отказва да участва в нея, но присъстват представители на Руската православна църква и на основните протестантски църкви. Под председателството на Сьодерблум делегатите обсъждат единно икуменическо вероучение, проблема за примирението на различните теологични възгледи и за постигане на всеобщ мир. Делегатите избират постоянен комитет за организиране на бъдещите заседания. Резултат от тази дейност е създаденият през 1948 г. Световен съвет на църквите.

През 1931 г., една година след получаването на Нобеловата награда, Сьодерблум е поканен да чете лекции в Единбург. След първите десет лекции, прочетени през май-юни, той се връща в Швеция и умира от сърдечен пристъп на 12 юли в Упсала на 65-годишна възраст.

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Натан Сьодерблум.

• ((en)) Информация на Нобеловия комитет за Натан Сьодерблум
• ((de)) Гимназия Сьодерблум
• ((ru)) Биография на Натан Сьодерблум