Дагмар Датска Мария Фьодоровна: императрица на Русия

Мария Фьодоровна (* 26 ноември 1847; † 13 октомври 1928) е датска принцеса и руска императрица, съпруга на император Александър III и майка на последния руски император Николай II


Мария Фьодоровна
императрица на Русия
Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица
Родена
София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург
Починала
Погребана„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия
Религияправославие
Управление
Период1881 – 1894
Коронация27 май 1883
Герб
Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица
Семейство
РодШлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург
БащаКристиан IX
МайкаЛуиза фон Хесен-Касел (1817–1898)
Братя/сестриФредерик VIII
Александра Датска
Георгиос I
Тира Датска
Валдемар Датски
СъпругАлександър III (27 октомври 1866 (стар стил) – 1 ноември 1894)
ДецаНиколай II
Ксения Александровна
Олга Александровна
ПодписДагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица
Мария Фьодоровна в Общомедия

Произход

Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица 
Жълтият дворец в Копенхаген, в който е родена Мария Фьодоровна

Мария Фьодоровна е родена като принцеса София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург на 26 ноември 1847 г. в Жълтия дворец, Копенхаген, Дания. Тя е втората дъщеря на крал Кристиан IX (1818 – 1906) и принцеса Луиза фон Хесен-Касел (1817–1898). Благодарение на брилянтните династични бракове на децата си баща ѝ става известен с прозвището дядото на Европа.

Мария е по-малка сестра на кралица Александра, съпруга на краля на Великобритания, Едуард VII. По-големият брат на Мария е кралят на Гърция, Георг I. Най-големият ѝ брат е бъдещият датски крал Фредерик VIII.

Велика руска княгиня

Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица 
Принцеса Дагмар Датска (1864)

Широкото разпространение на славянофилството в Руската империя принуждава руския император Александър II да избере за годеница на най-големия си син, великия княз Николай Александрович, принцеса, която да не е от Германия, каквато дотогава е традицията в руското императорско семейство. През 1864 г. Николай Александрович пристига в Дания, където се сгодява за принцеса Дагмар, която пристига с годеника си в Русия. На 22 април 1865 великият княз умира от туберкулоза. Неговото последно желание е Дагмар да се омъжи за по-малкия му брат, великия княз Александър Александрович, бъдещия император Александър III.

Смъртта на младия ѝ годеник се отразява зле на емоционалното състояние на Дагмар. Принцесата се завръща в родината си потънала в толкова дълбока скръб, че собствените ѝ родители се боят за нейното здраве. Трагедията с годеника ѝ сближава много Дагмар с родителите на Николай Александрович, с които тя поддържа непрекъсната кореспонденция, след като се завръща в Дания. В писмата си до Дагмар император Александър II я уверява, че тя винаги ще бъде част от неговото семейство.

През юли 1866 г., докато е на посещение в Копенхаген, великият княз Александър Александрович иска ръката на Дагмар. Дагмар напуска Копенхаген на 1 септември 1866 г. и е посрещната тържествено в Кронщат от император Александър II и цялото му семейство. В Русия на 13 октомври Дагмар приема православието и името Мария Фьодоровна, и получава титлата велика руска княгиня. Сватбата на Мария Фодоровна и Александър е отпразнувана на 9 ноември 1866 в Зимния дворец в Санкт Петербург. Младоженците се установяват в двореца Аничков, където живеят през следващите петнадесет години.

Мария Фьодоровна е красива и популярна. По характер тя е усмихната, жизнерадостна и откровена. Първоначално Мария се заема да научи руски език и да разбере душата на руския народ. Тя рядко се занимава с политика, като посвещава свободното си време изцяло на своето семейството. Изключение прави постоянно изразяваната от нея неприязън към новосъздадената Германска империя, която откъсва територии от родината ѝ Дания.

Руска императрица

Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица 
Портрет на императрица Мария Фьодоровна от Владимир Маковски. Гатчина, 1885.

На 13 март 1881 г. император Александър II е убит при бомбен атентант на връщане разходка към Зимния дворец. На руския престол се възкачва съпругът на Мария Фьодоровна Александър III. Двамата са короновани на пищна церемония в Московския кремъл на 27 май 1883.

Поради съображения за сигурност императорското семейство се установява да живее в двореца Гатчина на 50 км. от Петербург. Мария Фьодоровна и Александър III живеят в огромния дворец тринадесет години, като периодически посещават столицата под строга охрана.

По времето на Александър III всички антимонархически организации минават в нелегалност. Група млади студенти планират убийството на императора в Петропавловския събор по време на заупокойната служба по случай шест години от смъртта на император Александър II. Заговорниците приготвят библии, натъпкани с динамит, които трябвало да хвърлят по царя. Тайната полиция успява да разкрие заговора и да залови организаторите. Петима студенти са обесени, сред тях и братът на Владимир Ленин – Александър Улянов.

Мария Фьодоровна посреща зле избора на сина си, бъдещия император Николай II, да се ожени за германската принцеса Алиса Хесенска. Мария и съпругът ѝ я намират за особена и смятат, че тя няма необходимите качества за бъдеща съпруга на император. Двамата познават Алиса от дете и знаят, че тя е истерична и неуравновесена. Въпреки това Мария Фьодоровна и Александър III не се противопоставят на избора на сина си.

Императрица майка

Император Александър III умира на 1 ноември 1894 г. в Ливадия. Дълго време след смъртта му Мария е неутешима. Сестра ѝ Александра пристига заедно със съпруга си в Русия само няколко дни след смъртта на императора. Принцът на Уелс организира погребението на императора и насрочва дата за сватбата на новия император Николай II за принцеса Алиса.

След смъртта на съпруга си императрицата майка се премества в Аничковия дворец в Санкт Петербург, където живее до революцията. Като императрица майка Мария Фьодоровна престава да бъде обект на атентати от страна на социалисти и анархисти.

През февруари 1917 г. в Русия избухва революция. След среща с детронирания си син в Могильов Мария Фьодоровна се установява за кратко в Киев, където продължава работата си за Червения кръст. Когато обстановката става опасна, императрицата майка е интернирана от временното руско правителство в Крим заедно с други членове на фамилията Романови. Тук тя научава за убийството на синовете си, снаха си и внуците си в Екатеринбург. До края на живота си Мария Фьодоровна отказва да повярва, че двамата ѝ синове Николай и Михаил, снаха ѝ Александра Фьодоровна и внуците ѝ са убити. Истината се оказва прекалено болезнена за нея. Едва към края на живота си императрицата майка успява да осъзнае и да приеме смъртта им.

Въпреки свалянето на монархията през 1917 г., Мария Фьодоровна отказва да напусне Русия. Едва през 1919 г., след упорито настояване от страна на сестра ѝ Александра, Мария Фьодоровна приема с неохота да напусне пределите на болшевишка Русия на борда на крайцера Марлборо, изпратен от крал Джордж V да евакуира леля му от Крим. След кратък престой в Малта и Лондон Мария Фьодоровна се завръща в родната си Дания. Тя се установява в лятната си вила Хвидоре край Копенхаген, където живее до края на живота си.

Мария Фьодоровна умира на 13 октомври 1928 г. във вила Хвидоре край Копенхаген. След опело в православната църква „Св. Александър Невски“ в Копенхаген, останките ѝ са положени в катедралата в Роскиле. През 2005 г. датската кралица Маргрете II, президентът на Русия Владимир Путин и правителствата на Дания и Русия се договарят останките на Мария Фьодоровна да бъдат пренесени в Санкт Петербург. След серия от тържествени церемонии на 28 септември 2006 г. останките на императрица Мария Фьодоровна са положени в Петропавловската катедрала в Петербург до тези на император Александър III.

Деца

Мария Фьодоровна и император Александър III имат шест деца:

Картини от Мария Фьодоровна

Титли и звания

  • Нейна Светлост Принцеса Дагмар Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1847 – 1853)
  • Нейно Височество Принцеса Дагмар Датска (1853 – 1858)
  • Нейно Кралско Височество Принцеса Дагмар Датска (1858 – 1866)
  • Нейно Имперско Височество Великата княгиня Мария Фьодоровна, Царевна на Русия (1866 – 1881)
  • Нейно Имперско Величество Императрицата на Русия (1881 – 1894)
  • Нейно Имперско Величество Императрицата майка на Русия Мария Фьодоровна (1894 – 1928)

Генеалогия

Източници

Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица  Дагмар Датска Мария Фьодоровна: Произход, Велика руска княгиня, Руска императрица  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Feodorovna (Dagmar of Denmark) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Мария фон Хесен-Дармщат до 1880 императрица на Русия (1881 – 1894) Алиса фон Хесен-Дармщадт

Tags:

Дагмар Датска Мария Фьодоровна ПроизходДагмар Датска Мария Фьодоровна Велика руска княгиняДагмар Датска Мария Фьодоровна Руска императрицаДагмар Датска Мария Фьодоровна Императрица майкаДагмар Датска Мария Фьодоровна ДецаДагмар Датска Мария Фьодоровна Картини от Мария ФьодоровнаДагмар Датска Мария Фьодоровна Титли и званияДагмар Датска Мария Фьодоровна ГенеалогияДагмар Датска Мария Фьодоровна ИзточнициДагмар Датска Мария Фьодоровна13 октомври1847192826 ноемвриАлександър III (Русия)Николай II (Русия)

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Еда ЕджеСевастополОбласти в БългарияСтивън СегалБръшлян (село)РастенияМексикоЦялото кралско войнство (филм, 2006)Асен АговПаметник на БузлуджаРъгбиМоника БелучиЧерна гораФутболБлагоевградБенито МусолиниОвулацияЧерният списъкГЕРБАфганистанДжуд ЛоуСписък на африканските държави и зависими територииЕва БраунЖелезопътна мрежа на БългарияНаучни степени и академични длъжности в БългарияМадарски конникКърт ВонегътЮжен СуданТютюн (роман)Цялото кралско войнство (филм, 1949)Велико ТърновоИранПеньо Пенев (поет)Йордан ЙовковДимитър БербатовПод прикритиеСанстефански мирен договорДеница СачеваЛеа ИвановаМрежа от лъжи (сериал)ХемоглобинФК „Локомотив“ (София)Филип КиркоровАгностицизъмЕлжана ПоповаБудизъмСтефка КостадиноваБоянска църкваАнглияЩурцитеДжет ЛиАн ХатауейКаффеАнглийски езикСилвестър СталоунТракиФарьорски островиСребърна (резерват)ДунавГлаголицаСибил ШепърдРангел ВълчановПетър I (България)НеаполКападокияСингапурВтора световна войнаАлбанияМоскваСписък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“Японска вишнаДеветосептемврийски превратПанагюрско съкровищеОбикновена смръчкулаЛеонардо ди КаприоВлад ЦепешШирока поляна (язовир)ШизофренияБиляна Йотовска🡆 More