Коала: вид бозайник

Тя е единственият запазен представител на семейство Коалови (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета, които също се срещат само в саваните в Австралия. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.

Коала

Природозащитен статут

Уязвим

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Двурезцови (Diprotodontia) семейство: Коалови (Phascolarctidae) род: Коали (Phascolarctos) вид: Коала (P. cinereus)

Научно наименование

Phascolarctos cinereus (Goldfuss, 1817)

Разпространение

Обхват на вкаменелости

kansan – настояще, 0,7019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т

Коала в Общомедия

[ редактиране ]

Думата коала (на английски: koala) произхожда от вече изчезнал език, говорен от аборигените в района на днешен Сидни. Местните наричали животното gula. Гласната /u/ първоначално била записана в английската ортография като „оо“ (изписвала се като coola или koolah). Вероятно поради грешка „оо“ било променено на „оа“.. Думата погрешно е преведена и като „не пие“ На други местни езици животинчето е наричано cullawine, koolawong, colah, karbor, colo, coolbun, boorabee, burroor, bangaroo, pucawan, banjorah и burrenbong. На повечето от тях в превод думата означава „не пие“, тъй като в дивата природа коалите не пият вода, а си набавят всичко необходимо от единствената си храна – листата от евкалипт.

Научното наименование на род Коала, Phascolarctos, произхожда от гръцката дума phaskolos – „торба“ и arktos – „мечка“ и е било предложено от френския зоолог и анатом Анри Бленвил през 1816 г. Наименованието на вида, cinereus, е предложено година по-късно от Георг Голдфъс, което от латински означава „пепелив“.

Въпреки че коалите не са родствен вид на мечките, поради голямата прилика англоговорещите заселници на Австралия от края на 18. век наричат животинчетата „мечка коала“ (на английски: koala bear). Макар и таксономически неправилно името „мечка коала“ и днес продължава да се използва и то основно от населението на Австралия, но използването му на континента не се свързва с неточност в името или таксономията на вида. Други наименования на вида в английския език отново му приписват мечи сходства. Такива са мечка-маймуна (на английски: monkey bear), местна мечка (на английски: native bear) и дървесна мечка (на английски: tree-bear).

Ареалът на разпространение на коалата приблизително съвпада към този от 1750 г. в годините на откриване на австралийския континент. Днес обаче е силно фрагментиран в резултат на масовото им избиване в началото на 20. век и намаляване на местообитанията. В Куинсланд например благодарение на разрастването на населените места ареалът се е смалил с около 30%.

Той започва от север при платото Атертън в Куинсланд, преминава през Нов Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щатите Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. В тази дълга около 2500 km ивица на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.

В началото на 20 век южните популации почти били изтребени от хората заради ценните кожи. След забраната за отстрел на много места коалите били реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и района около Аделаида. Коали били интродуцирани и на нови места като поречието на река Мъри и още 12 острова като най-големите от тях са Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик. На местата, където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани, генетичното разнообразие на индивидите е много малко, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малко привнесени индивида.

Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия преди около 10 хил. години.

Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни общности обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата.

Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство Vombatidae. Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства, сред които тези на торбестите тапири, торбестите лъвове и гигантските вомбати са част от подразред Vombatiformes на разред Двурезцови торбести. Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове кенгурута и посуми. Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни, а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на еоцена.

 

Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство Phascolarctidae, което включва още няколко фосилни родове и видове. През олигоцена и миоцена коалите от семейството са обитавали дъждовни гори и не са били така високоспециализирани към храната си. Някои видове, като Nimiokoala greystanesi и няколко от род Perikoala, са били по размер приблизително колкото коалата. Други видове, като тези от род Litokoala, са били почти наполовина по-дребни от нея. Подобно на съвременния вид и праисторическите са имали добре развити ушни структури, което предполага издаването на звуци надалеч и уседнал начин на живот. През миоцена Австралия започва да става все по-сух континент, което води до намаляване на дъждовните гори и постепенната им замяна с гори от евкалиптови видове. Така в късен миоцен родът Phascolarctos се отделя еволюционно от Litokoala и представителите му придобиват няколко адаптивни изменения, които им позволяват да преминат на евкалиптова диета. Това са изместване на небцето в посока към предната част на черепа, големи кътници и предкътници, малка криловидна трапчинка (Fossa pterygoidea) и по-голяма диастема между дъвкателните зъби и резците.

През плиоцена и плейстоцена, когато Австралия претърпява сериозни промени в климата и растителния свят, видовете от семейството на коалите стават по-едри. Вероятно коалата (P. cinereus) е възникнала като джуджевидна форма на гигантската коала (P. stirtoni). Подобно намаляване на размерите на тялото при големите бозайници е възникнало като феномен в дивия свят във времето на късен плейстоцен като се приема, че няколко съвременни австралийски бозайници като валабито Macropus agilis са възникнали в резултат от подобно вджуджаване. Проучване от 2008 г. поставя под въпрос подобна хипотеза като изказва мнение, че двата вида P. cinereus и P. stirtoni са били симпатрични видове от средата до края на плейстоцен, а вероятно това е било факт още от ранен плиоцен. Най-ранните фосилни находки от съвременните коали са открити от среден плейстоцен.

 

Първите писмени сведения, описващи коалата, са на Джон Прайс, слуга на Джон Хънтър, губернатор на Нов Южен Уелс. Прайс попаднал на животно наричано „cullawine“ на 26 януари 1798 г. по време на експедиция в Сините планини, макар че неговото описание не е публикувано официално и вижда бял свят едва около век по-късно. През 1802 г. роденият във Франция австралийски изследовател Francis Louis Barrallier попада на животното, когато неговите двама водачи аборигени се връщат от лов, носейки два крака от коала, които възнамерявали да изядат.

Известни са три подвида на коалата както следва:

• P. c. adustus – от Куинсланд;
• P. c. cinereus – от Нов Южен Уелс;
• P. c. victor – от Виктория.

Разликите между тях касаят цвета и гъстотата на космената покривка, размера на тялото и формата на черепа. Куинсландският подвид е най-дребен с къса и сребриста космена покривка, и къс череп. Подвидът от Виктория обратно – той е най-едрият, с дълга кафеникава козина и по-широк череп. Границите между трите подвида са неточни и условно се приемат тези на самите щати, а статусът им на подвидове и днес се оспорва. Генетично проучване от 1999 г. сочи, че трите подвида са диференцирани популации с малък генетичен обмен помежду им. Друго изследване показва, че в популациите на коалата се наблюдава високо ниво на инбриидинг и ниско ниво на генетични вариации. Това ниско ниво на генетично разнообразие в популациите на вида вероятно е възникнало още в края на плейстоцена. Например реките и пътищата са пречка за обмен на гени и причина за намаляване на генетичното разнообразие в популацията в югоизточен Куинсланд.

Коалата има един от най-малките (в съотношение с телесната маса) мозъци, в сравнение с другите бозайници, около 60% по-малък от тези на типичните представители на разред торбести, с тегло едва 19,2 g. Повърхността на мозъка е доста гладка, което е типично за примитивните животни. Мозъкът заема само 61% от черепната кухина и се притиска към вътрешната повърхност от гръбначно-мозъчна течност. Функцията на това сравнително голямо количество течност не е добре изучена, като една от хипотезите е, че тя действа като амортисьор, предпазващ мозъка от сътресение, ако животното падне от дърво. Възможно е малкият размер на мозъка на коалата да е адаптация към енергийните ограничения, наложени от диетата на животното, която е недостатъчна за поддържане на по-голям орган. Поради малкия си мозък, коалата притежава ограничена способност да изпълнява сложни и непознати задачи. Например, когато пред коалата се поставят откъснати листа върху плоска повърхност, животното не може да се адаптира към промяната в нормалния си начин на хранене и не яде от листата.

Отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 см. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето коалата прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде. Размножителният период на коалите е от декември до март. Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове. На тегло варират от 5 до 15 kg. Бременността при коалите е 35 дни.