Клане В Сребреница

На 24 март 2016 г. Радован Караджич е осъден на 40 години затвор, включително и за организацията на клането в Сребреница.

Клане в Сребреница
Част от Война в Босна и Херцеговина
Част от надгробните плочи на близо 7000 идентифицирани жертви в мемориала и гробището на Сребреница-Поточари за жертвите на геноцида от 1995 г.
Местоположение на Сребреница Координати: 44°06′00″ с. ш. 19°18′00″ и. д. / 44.1° с. ш. 19.3° и. д. 44.1, 19.3
Място	Сребреница, Босна и Херцеговина
Географски координати	44°06′ с. ш. 19°18′ и. д. / 44.1° с. ш. 19.3° и. д.44.1, 19.3
Дата	11 юли – 31 юли 1995 г.
Цел	босненски мъже и момчета
Тип на атаката	военно настъпление, масови убийства, етническо прочистване, геноцид
Смъртни случаи	300 убити и ранени 1200 – 2000 убити 35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна) 800 бежанци (в Сърбия) 1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа)
Жертви	8372
Извършители	Въоръжени сили на Република Сръбска Паравоенна група „Скорпиони“ 10-и диверсионен отряд (10-а саботажна рота)
Предп. извършители	Ратко Младич Радислав Кръстич Милорад Пелемиш Дражен Ердемович
Брой участници	Република Сръбска: 6000 – 9500 войници, 10 танка и 100 – 300 наемници Босна и Херцеговина: 5500 – 6200 войници (Сребреница) 1500 войници (Жепа) 370 – 400 мироопазващи и 2 F-16
Мотив	антибосненски настроения, сръбски иредентизъм, етническо прочистване, ислямофобия, сърбизация
Защитници	Босна и Херцеговина: Рамиз Бечирович (защита на Сребреница) Еюб Голич (пробив 28-а дивизия в Тузла) Авдо Палич (Жепа) Нидерландия: Том Кареманс
Клане в Сребреница в Общомедия

 

 

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“.

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.

• Александр Ионов "Операции „Кривая-95“ и „Ступчаница-95“: освобождение Сребреницы и Жепы"
• Srebrenica „massacre“ Архив на оригинала от 2009-07-17 в Wayback Machine.
• Srebrenica Research Group Архив на оригинала от 2009-04-14 в Wayback Machine.
• Srebrenica historical project Архив на оригинала от 2011-05-27 в Wayback Machine.
• Srpski pokolj Bošnjaka u Srebrenici: Шкорпиони, Srebrenica 1/2 и Srebrenica 2/2
• Eksodus i deportacija Žepljaka Žepa-Sarajevo-Kladanj 25 – 26 юли 1995, Žepa-Kladanj-Sarajevo 26 юли 1995, HRT и TVBiH репортаж, 19 юли 1995 Ратко Младич, Žepa je prvi put u istoriji, 1995., ostala bez svojih Žepljaka (Izještaji CNN-a kazuju o tome)
• Милан Булаич. Истина о Сребренице. Только факты
• Мифы Сребреницы. История и методика построения мифа о „геноциде“ (Книга Александра Павича – аналитика белградского Института политических исследований)
• Сербська жертв в районі Сребреніци в 1992 – 1995, близько 3500 сербських жертв-[1] Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine.
• Сръбски жертви в района на Сребреница from 1992 – 1995, около 3287 сръбски жертви по имена-[2]