Роден е на 20 ноември1936 г. в Бронкс (Ню Йорк) в работническо семейство на италиански имигранти от Монтагано. Следва в университета „Фордъм“, където получава степен бакалавър през 1958 г.
След завършването на университета ДеЛило започва работа в рекламния бизнес, тъй като не успява да си намери място в издателство. В продължение на пет години работи като копирайтър в агенция „Ogilvy & Mather“ на 5-о Авеню.
Първият разказ на ДеЛило, „Река Йордан“, е публикуван през 1960 г. в литературното списание Epoch („Епоха“), издавано от Университета Корнел.
През 1964 г. ДеЛило напуска рекламната агенция и започва да пише първия си роман. Пише го четири години, но успява да го издаде под заглавието „Американа“ едва през 1971 г. Романът е приет от критиците със сдържани аплодисменти.
През 1975 г. ДеЛило сключва брак с Барбара Бенет, бивша банкова служителка, работеща като ландшафтен дизайнер. В края на 70-те години на ХХ век в течение на няколко години живее в Гърция, където пише романа си „Имена“.
Романите на ДеЛило, макар и все по-горещо приемани от критиката, не получават широко обществено признание чак до отпечатването на „Бял шум“, който печели Националната литературна награда на САЩ през 1985 г. А истински масов успех му носи едва публикуването на най-мащабното му като обем произведение – романа „Подземен свят“. През 2006 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ включва „Подземен свят“ в списъка с най-добрите американски книги, написани през последните 25 години. И тъй като в списъка се оказват и романите „Везни“ и „Бял шум“, вече може да се приеме, че Дон ДеЛило е достигнал статута на жив класик.
Творчество
Като тийнейджър не е сред четящите младежи, но започва да наваксва, когато в гимназията през летните ваканции си заработва джобни като пазач на паркинг. Сред авторите, които ДеЛило чете с възхищение през този период от живота си са Джеймс Джойс, Уилям Фокнър, Фланъри О’Конър и Ърнест Хемингуей, които оказват най-сериозно влияние върху първите му писателски опити.
Освен влиянието на модернистката литература, като свои източници на вдъхновение ДеЛило сочи влиянието на джаза – „[...] симпатяги като Орнет Колман, и Мингъс, и Колтрейн, и Майлс Дейвис“ – и следвоенното кино: „[...] Антониони, и Годар, и Трюфо, а през 70-те години се появиха и американци, много от които бяха под влиянието на голямото европейско кино: Кубрик, Олтман, Копола, Скорсезе и други.“
В романите си прави деконструкция на историята на САЩ и на американския начин на живот.
Романът му „Падащият човек“ разказва за герой, оцелял след терористичния атентат на 11 септември 2001 година.
За разлика от други американски автори с италиански произход, като Марио Пузо или Джон Фанте, в неговата проза отсътстват каквито и да било специфични елементи на италианската култура. За италианските му корени читателят може да се досети само от някои моменти в романа му „Подземен свят“.
Признание и награди
1979 – Гугенхаймова стипендия
1984 – Носител на Литературната награда на Американската академия и институт на изкуствата и словесността (на английски: American Academy and Institute of Arts and Letters)
1985 – Носител на Националната награда за белетристика (на английски: National Book Award for Fiction) за романа Бял шум
1985 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици (на английски: National Book Critics Circle Award) за романа Бял шум
1988 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици за романа Везни
1988 – Носител на Наградата на вестник „Ню Йорк Таймс“ за най-добра книга на годината за романа Везни
1988 – Финалист на Националната награда за белетристика за романа Везни
1989 – Носител на международната награда „Aer Lingus“ (на английски: Aer Lingus International Fiction Prize) на вестник Irish Times за романа Везни
1992 – Носител на Наградата ПЕН/Фокнър (на английски: PEN/Faulkner Award) за романа Мао Втори
1992 – Номинация за наградата Пулицър в раздел Белетристика за романа Мао Втори
1995 – Носител на наградата „Лайла Уолас“ на списание „Ридърс Дайджест“ (на английски: Lila Wallace-Reader's Digest Award)
1997 – Финалист на Националната награда за белетристика за романа Подземен свят
1997 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици за романа Подземен свят
1997 – Номинация за награда на вестник „Ню Йорк Таймс“ за най-добра книга на годината – за романа Подземен свят
1998 – Номинация за наградата Пулицър в раздел Белетристика за романа Подземен свят
1998 – Носител на Американската литературна награда (на английски: American Book Award) за романа Подземен свят
1999 – Носител на наградата на Йерусалим
1999 – Номиниран (включен в краткия списък) за наградата IMPAC за романа Подземен свят
2000 – Отличен с медала „Уилям Дийн Хауълс“ за романа Подземен свят
2000 – Носител на международната награда „Рикардо Бакели“ за романа Подземен свят
2001 – Номиниран (включен в краткия списък) за мемориалната награда „Джеймс Тейт Блек“ в раздел Белетристика за романа Творец на боди арт
2003 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Творец на боди арт
2007 – Номиниран за Международната награда Ман Букър
2009 – Носител на наградата на (на английски: Common Wealth Award of Distinguished Service) за принос към литературата
2009 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Падащият човек
2010 – Носител на Литературната награда на Сейнт Луис, връчвана от колегиума на Библиотеката на университета на Сейнт Луис
2010 – Носител на наградата ПЕН/Сол Белоу за принос към американската белетристика (на английски: PEN/Saul Bellow Award for Achievement in American Fiction)
2012 – Финалист за Наградата за белетристика ПЕН/Фокнър за The Angel Esmeralda
2012 – Номиниран (включен в дългия списък) за международната награда за разказ „Франк О’Конър“ (на английски: Frank O’Connor International Short Story Award) за The Angel Esmeralda
2012 – Носител на литературната награда „Карл Сандбърг“
2012 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Точка Омега
2013 – Носител на почетната награда за американска белетристика на Конгресната библиотека (на английски: Library of Congress Prize for American Fiction)
White Noise (1985) „Бял шум“. Превод от английски Зорница Христова. София: Алтера, 2009
Libra (Везни) (1988)
Mao II (Мао Втори) (1991)
Underworld (Подземен свят) (1997)
The Body Artist (Творец на боди арт) (2001) Телесно време: роман, Съвременник: списание на Съюза на българските писатели (ISSN 0204-6962), Год. 43, бр. 2, 2015, с. 5-63, прев. от англ. П. Кънев
This article uses material from the Wikipedia Български article Дон ДеЛило, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses. ®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.