Димитър Мишайков: български икономист и политик

Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 - ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел. Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).

Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 - 1917). Професор по статистика в Софийския университет (1919 - 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 - 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.

 

 

Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 - 1944 година. Член-учредител е на Македонския научен институт. Председател на Съюза на популярните банки (1925 - 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 - 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор, а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Привърженик е на крилото на Александър Цанков в Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 - 29 юни 1931) и на просветата (4 юли - 23 октомври 1936). Народен представител.

Умира на 2 ноември 1945 година в София.

• Македония в икономическо отношение (1922 г.)
• Основни начала на политическата икономия (1933 г.)
• Основни начала на теоретическата статистика (1939 г.)