Швеция Густав I

Син е на Ерик Юхансон Васа‎, убит през 1520 г. по време на Стокхолмската кървава баня.

През 1520 Густав Васа‎ оглавява въстание срещу датския крал Кристиан II. На 23 август 1521 г. въстаниците го избират за регент на Швеция. На 6 юни 1523 г. Густав Васа е избран за крал и изгонва датчаните от Стокхолм като по такъв начин скъсва с Калмарската уния.

Между 1527 и 1530 г. потушава въстания в Даларна и Смоланд. Води враждебна политика спрямо Любек.

Като крал той въвежда протестантството в Швеция, прави реформа в административната, данъчната, правосъдната система, укрепва шведската централизирана монархия.

Създава постоянна наемна армия, за поддръжката на която се разходва 70% от бюджета на държавата. Също така провежда литературна реформа. Когато умира на 29 септември 1560 г., Густав Васа‎ оставя една добре функционираща и финансово стабилна държава.

•  
  Kоронован шлем на Густав Васа,
  оръжейник Конрад Лохнер
•  
  Замъкът на Густав
•  
  Портрет в профил

Първи брак: на 24 септември 1531 г. с Катарина фон Саксония-Лауенбург (1513 – 1535); имат един син:

• Ерик XIV (* 1533; † 1577), крал на Швеция (1560 – 1568).

Втори брак: през 1536 г. с Маргарета Лейонхювуд („Лъвската глава“); двамата имат осем деца, от които са известни:

• Йохан III (* 1537; † 1592), крал на Швеция (1568 – 1592)
• Катарина Васа (* 1539; † 1610), принцеса на Швеция и чрез женитба графиня на Източна Фризия (1560 – 1599)
• Сесилия Васа (* 1540; † 1627), принцеса на Швеция и чрез женитба маркграфиня на Баден-Родемахерн (1564 – 1575)
• Анна Мария Шведска (* 1545; † 1610), принцеса от Швеция и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Велденц (1592 – 1598)
• Елизабет Шведска (* 1549; † 1597), принцеса от Швеция и чрез женитба херцогиня на Мекленбург-Гюстров-Гадебуш.
• Карл IX (* 1550; † 1611), крал на Швеция и Полша (1604 – 1611)

• Васа (кораб)

• Посольство в Московию 1569 – 1572 ((ru))

• Форстен Г. В. Борьба из-за господства на Балтийском море, 1884.
• Lagerqvist L.-O. Gustav Eriksson (Vasa) i Dalarna 1520 – 1521. Minnen, myter och monument. – Stockholm, 1993.