Георги Мандов

Известен е и със съавторството на песента „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.

Георги Мандов
български геолог и палеонтолог
Георги Мандов (в средата).jpg Георги Мандов (в средата) всред колеги в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 2 март 1983 г.
Роден	4 април 1931 г. Момчиловци, Царство България
Починал	24 август 2014 г. (83 г.) София, Република България
Националност	България
Работил	геолог, преподавател
Научна дейност
Работил в	Софийски университет; Университет „Едоардо Мондлане“, Мапуто, Мозамбик
Георги Мандов в Общомедия

Детски и младежки години

Георги Мандов е роден на 4 април 1931 г. и завършва основното си образование в родното си село Момчиловци.

През 1949 г. завършва гимназия в град Чепеларе. По повод абитуриенския бал за 24 май 1949 г. заедно с братовчед си Димитър Радичев стават автори на родопската народна песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.

В продължение на 2 години работи като учител в основното училище в село Момчиловци и като възпитател в село Славейново.

През 1952 г. постъпва като редовен студент в СУ „Климент Охридски“. През 1958 г. завършва с отличен успех специалност „Геология“ с квалификация „геолог-палентолог“, като дипломната му работа е на тема: „Геоложки бележки за източната част на Чепън планина, Годечко“.

След завършване на университета започва работа като геолог в Бригада за търсене и геоложко картиране към Управление за геоложко проучване в София.

Преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски“

През 1960 г. постъпва на работа като асистент в катедра „Динамична и исторична геология“. Преминава през дългосрочни специализации в Московския държавен университет, Русия (1967 г.) и в Университета на гр. Лион, Франция (1973 г.). Участвал е в международни научни прояви в България, Швейцария, Австрия и Грузия. Изнасял е лекции в университетите на Солун, Атина и Виена. Преподавал е в Мозамбик за 2 години (1976 – 1978) в Департамента по геология на Университета на гр. Мапуто. През 1980 г. съвместно с проф. Емил Белмустаков издават първия учебник по „Исторична геология“.

От 1980 г. до 1992 г. е ръководител на катедра „Динамична и исторична геология“. През 1992 г. е избран за професор по стратиграфия. Основната област на научни изследвания на проф. Георги Мандов е регионалната геология, палентоложки и стратиграфски фокус на Долнокредната серия в България. Той е автор на над 50 научни статии, една книга за историята на Земята и множество научнопопулярни статии.

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет.

• Амонити от колекцията на Георги Мандов, изложени в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет
•  
  Spitidiscus nodosus sp. nov., долен хотрив, Прекръсте, Драгоман, Cr1 975X1
•  
  Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
•  
  Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман, Cr1 873
•  
  Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
•  
  Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
•  
  Himantoceras thieuloyi, sp.nov., долен хотрив, Крапчене, Монтанско
•  
  Distoloceras belimelensis sp.n. долен хотрив, Белимел, Монтанско, Cr1 970X1

• Произведения от и за Георги Mандов в библиотеки (WorldCat Catalog).
• От и за Георги Мандов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Георги Мандов, в Google Наука