„Гадни копилета“ (на английски: Inglourious Basterds) е американско-германски пълнометражен игрален филм от 2009 на режисьора и сценарист Куентин Тарантино.
Снимките на филма започват през октомври 2008, и се осъществяват в няколко държави от Стара Европа, най-вече Франция и Германия.
Гадни копилета | |
Inglourious Basterds | |
Режисьори | Куентин Тарантино |
---|---|
Продуценти | Лорънс Бендър |
Сценаристи | Куентин Тарантино |
В ролите | Брад Пит Кристоф Валц Мелани Лоран Даян Крюгер |
Оператор | Робърт Бридж Ричардсън |
Монтаж | Сали Менке |
Разпространител | The Weinstein Company (световен) Universal Pictures |
Жанр | Военен филм |
Премиера | 20 май 2009 (Кан) 21 август 2009 28 август 2009 (Германия) |
Времетраене | 154 мин. 148 мин. (Кан) |
Страна | САЩ Германия |
Език | английски немски френски италиански |
Бюджет | $ 70 млн. |
Приходи | $ 320 351 773 |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Гадни копилета в Общомедия |
Заглавието на филма наподобява това на италианския военен филм от 1978 г. Безславните копелдаци („The Inglorious Bastards“), но филмът на Тарантино не е римейк. Историята проследява действията на партизанска група от американски евреи, както и опит за убийство на висшето ръководство на Нацистка Германия.
Гадни копилета присъства в селекцията на 62-рия Международен филмов фестивал в Кан през май 2009, където е и световната му премиера. Кристоф Валц печели награда за най-добър актьор, участвайки във филма като немския полковник от СС Ханс Ланда.
В оригинал филмът се нарича „Inglourious Bastеrds“, въпреки че граматически и правописно правилно би било да се напише „The Inglorious Bastards“. Като заглавие на филма си Куентин Тарантино взема американското наименование на филма на Енцо Дж. Кастелари Quel maledetto treno blindato, прожектиран в САЩ под името „The Inglorious Bastards“, но нарочно се отказва от определителния член и допуска две правописни грешки. По тази причина, за да се предаде замисълът на автора, следва названието на филма също да се превежда с грешки.
На въпроса защо е допуснал правописните грешки в името на филма, самият Тарантино отговаря: „Никога не смятам да го обяснявам“. Но журналисти все пак успяват да получат частичен отговор: „А защо „basterds“? Ами просто защото думата така и се произнася: „basterds“.“
Филмът представлява своеобразно изследване на отмъщението, а историята му е алтернативен поглед върху събитията от Втората световна война.
През 1941 година в окупираната Франция действа офицерът от Вафен-СС Ханс Ланда, познат с прякора си Ловецът на евреи. Той посещава дома на френския селянин Перие Лападит по подозрения, че последният укрива еврейско семейство. Ланда успява да пречупи Лападит, който му разкрива скривалището под дъските на пода. Подчинените на Ланда войници стрелят по скривалището, убивайки всички без Шошана Драйфус, която успява да избяга.
Три години по-късно Шошана живее в Париж и притежава малко кино, укривайки се под името Емануел Мимю. Там тя среща Фредерик Цолер – германски военен герой, станал известен с пропагандния филм Гордостта на нацията, в който той играе себе си. В опит да я впечатли, Цолер убеждава министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс да премести премиерата на филма в киното на Шошана, а на прожекцията да присъстват самият Адолф Хитлер, както и други висшестоящи политически фигури Херман Гьоринг и Мартин Борман).
Шошана вижда в това присъствието на толкова висши нацисти идеална възможност за отмъщение. Тя и нейният цветнокож приятел прожекционист Марсел решават да подпалят киното с нитратни ленти докато трае прожекцията, а вместо краят на Гордостта на нацията ще бъде прожектиран неин кратък филм, в който тя изяснява еврейската си самоличност.
В същото време група от осем американски войници евреи е спусната с парашут във Франция. Отрядът е предвождан от лейтенант Алдо Рейн-Апача, а към тях се присъединява и германецът Хуго Щиглиц. Мисията им е да всяват ужас и паника в Третия райх, брутално убивайки и скалпирайки германски войници. Отрядът придобива названието „гадните копилета“. След всяка своя атака обаче те оставят един оцелял, който да разкаже какво е видял. Оцелелите обаче биват „белязвани“ чрез издълбаване с нож на свастика върху челата им. Самите „копилета“ и Шошана не разбират едни за други до края на филма.
Междувременно военното ръководство на Великобритания разбира за планираната премиера, и разработва план за елиминирането на Хитлер и Гьобелс чрез поставяне на експлозиви в киносалона. Британският лейтенант и филмов експерт Арчи Хикокс е изпратен в Париж, където трябва да се срещне с германската актриса и двоен агент Бриджет фон Хамерсмарк, както и „копилетата“. Мястото на срещата им е малка таверна, в която (без това да е било очаквано) група от германски войници празнуват раждането на син на един от тях. В хода на събитията Хикокс се издава и избухва престрелка. Германските войници, Хикокс и няколко „копилета“ са убити.
По-късно на мястото на престрелката пристига Ланда, който намира едната от обувките на фон Хамерсмарк. На премиерата на Гордостта на нацията той я затваря в малка стая, където я кара да събуе една от обувките си. Ланда обува на крака ѝ тази, която е намерил в таверната, а обувката се оказва точно по мярка. След това той удушава фон Хамерсмарк и нарежда на хората си да арестуват Рейн (който също присъства в киното под много зле изработена фалшива самоличност). Ланда отвежда него и друг пленник от „копилетата“ – Утивич, в таверна близо до киното. Там те уговарят сделка с командира на еврейския отряд, според която Ланда ще трябва да се предаде без да бъде съден, а операцията по взривяването на киното да бъде извършена, с което войната да се прекрати.
По това време в киното филмът вече се прожектира, но Цолер не желае да го гледа. Той отива до прожекционната стая, където Шошана се готви да пусне последната ролка от лентата. На нея е заснета самата Шошана, разкриваща на всички нацисти в залата еврейския си произход, и намерението си да ги убие. Цолер влиза в прожекционната и след кратък спор Шошана го застрелва. Моменти след това обаче тя изпитва известно съжаление и отива до него. Той обаче (все още жив) изважда своя пистолет и я застрелва от упор, убивайки я. Цолер умира секунди след това от раните си. При прожектирането на филма на Шошана, Марсел подпалва нитратните ленти зад екрана, и залата избухва в пламъци. Публиката тръгва да бяга панически към залостените врати, а в това време „копилетата“ Доновиц и Ълмър проникват в един от балконите, и застрелват от упор Хитлер и Гьобелс. Малко след това експлозивите в салона се взривяват, избивайки всички.
В последната сцена Ланда и шофьорът му Херман карат заключните с белезници Рейн и Утивич към американските позиции, както е според сделката. Всички слизат от камиона, а пленниците са освободени от белезниците. Рейн застрелва Херман и нарежда на Утивич да го скалпира. Рейн казва на Ланда, че „не би било удобно да носи нацистката си униформа до края на живота си“, и затова решава да му направи „униформа, която не може да свали“. Рейн издълбава дълбока свастика в челото на Ланда, и казва на Утивич, че това вероятно е неговият „шедьовър“.
Куентин Тарантино е писал сценария за филма близо десетилетие, като историята постоянно се е разширявала и усложнявала. Той е гледал на сценария като абсолютния си шедьовър. През 2001 Тарантино обяснява:
„ | Това е моят филм за няколко души на мисия. Моята „Мръсна дузина“ или „Гнездо на орли“ или „Оръдията на Наварон“. | “ |
По думите му, първоначално историята е започната като уестърн, който впоследствие се превръща във версия на Добрият, лошият и злият, чието действие се развива в окупираната от нацистите Франция. Историята продължава да се променя, и в крайна сметка се оформят значителните елементи на филма като полу-бандитската американска военна част, скалпираща труповете на убитите германци. Самият Тарантино твърди, че за него това е „Спагети-уестърн с иконографията на Втората световна война.“
Първоначално филмът е трябвало да се появи по екраните през 2004 година. До 2002 Тарантино завършва три различни сценария, казвайки че „това са едни от най-добрите неща които съм писал, но тогава не можах да измисля край.“ В същото време други режисьори работят по филми също на тема Втора световна война, и Тарантино решава да отложи работата по филма и да режисира Убий Бил с Ума Търман.
След окончателното приключване на Убий Бил, Куентин Тарантино отново започва работа по Гадни копилета, съкращавайки огромния си сценарий до 222 страници. Този път плановете за появяването на филма по екраните са за края на 2005 година. Режисьорът и сценарист описва историята си по следния начин:
„ | Ще бъде епично и ще има поглед върху социологическото бойно поле на епохата, с расизма и варварщината на всички страни – нацистите, американците, черните, еврейските войници, а също и французите, тъй като всичко ще се развива във Франция. | “ |
Тарантино за пореден път обаче отлага създаването на филма, като вместо това решава да заснеме кунг фу филм на китайски език, а през 2007 година режисира част от филма Grindhouse. Едва след тези два проекта работата му по Гадни копилета започва отново.
За проекта си Тарантино се обръща към продуцентската компания The Weinstein Company. През 2007 година вестник Айриш Таймс предвижда филмът да бъде прожектиран през 2008, като би представлявал нещо средно между Мръсната дузина и Кръст от желязо. През юли 2008 Тарантино и компания Уайнстайн ускоряват работата по филма, за да бъде завършен той навреме за фестивала в Кан през 2009. Подписва се договор филмът да бъде разпространяван световно от Юнивърсъл Пикчърс. По график, снимките започват на 13 октомври 2008. Специалните ефекти са дело на K.N.B. EFX Group. По-голямата част от филма е снимана в студиото Бабелсберг край Потсдам, както и Бад Шандау, близо до немско-чешката граница. След показването на филма в Кан, Тарантино довършва няколко сцени, които не са станали навреме за фестивала, и така се появява версията, разпространена по световните кина.
В България филмът е забранен за лица под 16 години.
Като цяло филмът бива оценен много високо от филмовите критици. На сайта Rotten Tomatoes Гадни копилета има рейтинг от 89%, с обобщение: „Класически трилър на Тарантино, „Гадни копилета“ е жесток, необуздан и съвършено забавляващ“.
На премиерата в Кан филмовите критици и публиката аплодират филма на крака в продължение на 11 минути. Критикът Джеймс Берардинели дава първата си отлична (4/4) филмова рецензия за 2009 година, казвайки: с „Гадни копилета“ Тарантино прави най-добрия си филм след „Криминале“. Същата оценка дава и Роджър Ибърт. Отлична оценка (5/5) дава и критикът Ник Томпсън.
Ан Томпсън от списание Варайъти също оценява високо филма, но според нея "Не можеш да скочиш в света на филма [...] Оставаш някак встрани, наблюдавайки го и наслаждавайки се на препратките. Може да се спечели много от второ гледане."
Някои критици обаче му дават негативни оценки – Питър Брадшоу от Гардиън го нарича „ужасен и разочароващ“, а Даниел Менделсън твърди, че Тарантино просто „превръща евреите в нацисти“. Според в-к Льо Монд „Тарантино се изгубва в света на Втората световна война“
Българските печатни медии и критици също оценяват много високо филма, като средният му рейтинг е 90%. Част от оценките:
Критикът Девин Фараси от сайта chud.com пише: „Шумотевицата около филма възникна много преди тази рецензия, но нека я продължа: Кристоф Валц няма нужда от номинация за Оскар, той просто заслужава да държи статуетката в ръцете си.“ Кристоф Валц спечелва Златна палма в Кан за най-добър актьор.
Подобно на останалите филми на Тарантино, музиката е подбрана лично от него и е разнообразна.
Озвучаващи актьори | Силвия Русинова Даниела Йорданова Васил Бинев Николай Николов Симеон Владов Христо Узунов |
Преводач | Миряна Мезеклиева |
Тонрежисьор | Венцислав Станков |
Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |
This article uses material from the Wikipedia Български article Гадни копилета, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.