Въоръжените сили на Словашката република (Ozbrojené sily Slovenskej Republiky) осъществяват отбраната на териториалната цялост и суверенитета на страната.
Наброяват близо 16 000 души редовен военен състав и 3800 цивилни служители. Наборната военна служба е отменена през 2006 г. Словакия е член на Организацията на Североатлантическия договор, Европейския съюз и Организацията на обединените нации.
Въоръжени сили на Словашката република | |
Ozbrojené Sily Slovenskej Republiky | |
Емблема на въоръжените сили | |
Видове ВС | |
---|---|
Сухопътни войски Военновъздушни сили Специални сили Почетна гвардия | |
Ръководство | |
Седалище | Братислава |
Главнокомандващ | Андрей Киска (Президент) |
Министър на отбраната | Мартин Глвач |
Началник-щаб | генерал Милан Максим |
Личен състав | |
Редовни | 15 996 военнослужещи 3967 цивилни (2015) |
Зад граница | 136 |
Мобилизационна възможност | 1 413 079, 15 – 49 г. |
Годни за военна служба | 1 162 282, 15 – 49 г. |
Годишен призив | ок. 20 000, военна повинност отменена 2006 г. |
Финанси | |
Бюджет | €881 млн. (2016 г.) |
Процент от БВП | 1,11% (2016 г.) |
Местни доставчици | VYVOJ Martin Kerametal Kotadef |
Чуждестранни доставчици | Чехия Германия Израел Италия Русия САЩ |
История | |
Основаване | 1993 г. |
Военна история на Словакия | |
Въоръжени сили на Словакия в Общомедия |
Славянските прадеди на днешните словаци населват териториите на днешна Словакия през V и основно през VI век. В контактната зона между набиращата сила Франкска държава и Аварския хаганат те съумяват да създадат раннославянското Нитранско княжество със столица едноименния словашки град. Впоследствие княжеството е превзето от по-силния си северозападен съсед – Великоморавия, която е считана за държавата предшественик както на Чехия, така и на Словакия. От IX и X век започва обособяването на чехи и словаци като отделни народи. Първите попадат под политическата власт на германските крале и Свещената римска империя, а вторите – под властта на новодошлите маджари, формирали силно кралство в Централна Европа.
Към XVI век в резултат на различни политически процеси и двата народа попадат под властта на Хабсбургите, но различията между тях се задълбочават с течение на времето. Бохемия и Моравия се утвърждават като сравнително богати индустриални региони под властта на австрийците, докато Горна Унгария (под каквото име е известна Словакия чак до разпада на Дунавската монархия) остава изостанал аграрен регион под властта на маджарите. Етническото осъзнаване на словаците като отделен народ започва едва към XVIII век с духа на Просвещението и Новото време, разпространяващ се на континента. Водената политика на „маджаризация“ (културрна асимилация на неунгарското население в границите на „земите на Короната на Свети Стефан“ – Унгария) допълнително засилва тези тенденции и когато унгарците се вдигат на въстание през 1849 г. словаците вземат оръжие срещу тях, подкрепяйки централната власт във Виена. След разгрома на Унгарската революция (1848 – 1849) територията на унгарските земи е разделена на военни губернатури и маджаризацията е временно преустановена, но след военното поражение от прусия в Австро-пруската война през 1866 г. австрийците на свой ред изпадат в положението на слабия фактор в монархията и за ад я спасят постигат компромисния „Аусглайх“ (изравняването на властта на австрийците и унгарците в рамките на Дунавската монархия, създавайки дуалистичната Австро-Унгария), след което „маджаризацията“ се връща с нова сила в унгарските земи. Словашките културни и политически дейци стават все по-убедени привърженици на отделянето на родината им в самостоятелна държава.
Засилващото се междуетническо напрежение между унгарци и словаци се запазва през началото на ХХ век. Основните политически сили на словашкия народ се позиционират съгласно идеята на Панславизма (славянското културно и политическо единство и по-конкретно създаването на държава на чехите и словаците) от една страна и идеята за отделяне на словаците от Унгария в рамките на Дунавската монархия от друга страна. Консенсус е постигнат по заключението, че словаците не могат да останат в рамките на Кралство Унгария, където да бъдат системно подлагани на политическа дискриминация и културна асимилация. Така когато избухва Първата световна война множество словаци (както и чехи), мобилизирани в Имперско-кралската австро-унгарска армия се предават доброволно в плен на Антантата, тъй като отказват да се бият за властта, която ги потиска. Във френската и италианската армии са формирани чехословашки подразделения, известни като Чехословашки легиони, но най-многобройният Чехословашки легион е формиран в руската царска армия, допълнително мотивиран и от панславянската идея. Той се утвърждава като едно от най-боеспособните съединения на Временното руско правителство и до избухването на Октомврийската революция Легионът достига състав от две пехотни дивизии по четири стрелкови полка и численост до 40 000 души. В хаоса на набиращата сила гражданска война в Русия чехословашките части стават неуправляеми за болшевиките и след като отказват да се подчинят на болшевишката заповед да се разоръжат през май 1918 г. започват да воюват за себе си, плячкосвайки и събирайки откупи както от местното население, така и червеногвардейците и белоармейците. Това се подсилва и от създаването на Чехословашка държава на 28 октомври 1918 г. и бойците от легионите желаят най-вече да се приберат в родината си. Легионерите стигат с бой до Владивосток, отхвърляйки местния болшевишки съвет и обявявайки града за протекторат на Съюзниците. След това по-голямата част от тях се отправя обратно на запад по Транссибирската железопътна магистрала. Генерал-майор Станислав Чечек, командир на 1-ва Легионерска дивизия декларира за основна цел на чехословашките легиони възстановяването на Източния фронт на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария. Ролята на Чехословашките легиони в Руската гражданска война е особено голяма, тъй като именно те залавят лидера на Белогвардейското движение адмирал Александър Колчак и го предават (в замяна на свободно преминаване на изток) на леви есерски и меншевишки радикали, които го екзекутират в началото на 1920 г. Отстраняването на водача на движението до голяма степен предрешава изхода на войната. До края на 1920 г. чехословашките легионери са евакуирани от Русия през Владивосток и през Съединените щати се прибират в родината си, където създават Легионерска банка, влагайки капиталите си, заграбени в хода на Руската гражданска война. Сред легионерите е и известният чешки писател Ярослав Хашек.
Още преди изтеглянето на основната част от Чехословашките легиони от Русия през 1920 г., между новосъздадените Полска и Чехословашка държави избухва война (Седемдневната война между 23 и 30 януари 1919 г., прекратена под натиска на Върховната комисия на Антантата) и завърналите се от Русия, Франция и Италия чехословашки ветерани формират основната част на чехословашката армия. В резултат на ограничения конфликт, взел около 150 жертви и още около 1500 души ранени и изчезнали областта Заолжие е разделена между двете държави, но най-вече в полза на Чехословакия. Това запазва враждебността между Прага и Варшава, потискана с посредничеството на Франция и Великобритания, тъй като те разчитат на сътрудничеството на тези две държави пред евентуалното възстановяване на германската военна мощ.
В периода от създаването на Чехословакия до анексирането ѝ от страна на Третия райх страната е в системата от договори известна като Малката Антанта заедно с Кралство Югославия и Кралство Румъния, насочена основно срещу възстановяването на политическата и военна мощ на победените в Първата световна война Австрия, Унгария и България. Високата индустриализация на Бохемия става основа за развитието на мощна военна индустрия основно в лицето на производители като Шкода, Авиа и Летов-Шмолник. Страната произвежда собствени леко стрелково оръжие, артилерийски системи, самолети, танкове, бронирани влакове и железобетонни фортификации. С идването на власт на Адолф Хитлер в Германия политиката ѝ във външен план открито поема в посока на присъединяването на териториите населени с германци към Райха. Това важи особено силно за трите и половина милиона судетски германци. С разпадането на Австро-Унгария те стават граждани на Чехословакия и участват в политическия живот на страната, но със започналата световна икономическа криза от 30-те години на XX век благосъстоянието им се влошава, безработицата се повишава и се засилва популярността на радикални политически сили.
В случая на Судетите това е судетската национал-социалистическа партия, която е верен сателит на германската едноименна партия. Територията, населявана с германско етническо мнозинство в границите на чешките земи представлява почти цялата погранична територия с Германия и Австрия и възлизаща на не по-малко от 30% от общата територия на Чехия. След успешно проведените операции по присъединяване на Рейнската област и Австрия към Райха, Адолф Хитлер отправя претенции и към Судетската област. Великобритания и Франция решават да окажат политически натиск върху чехословашкото правителство да се съгласи с немските претенции, осланяйки се и на уверенията от страна на Берлин, че ако те бъдат уважени, те ще са окончателни и така ще се избегне нова голяма война на континента.
В Мюнхен на 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, с което Судетите в голямата си част се предават на Германия (заедно с мощните погранични фортификации, построени за отразяването на евентуална германска агресия). Това е само началото на разпада на първата Чехословакия и в рамките на половин година тя изчезва от картата на Европа след като Полша ултимативно настоява за и получава Тешинска Силезия, по-късно под германски натиск Чехословакия е принудена да даде автономия на Словакия и Западна Рутения, а след като под нов ултиматум предава словашките територии, населени преимуществено с унгарци и Западна Рутения на Кралство Унгария, Чехословакия е заличена като държава и от останките ѝ на 14 март 1939 г. е провъзгласена независима словашка държава, оглавявана от сепаратистките политици в Братислава. Още на 23 март от новоприсъединената към Унгария Западна Рутения в Словакия нахлуват унгарски войски и след едноседмична унгарско-словашка война (завършила на 31 март) Унгария анексира нови 1700 кв. км. Словашката армия се включва в нахлуването на Вермахта в Полша през септември 1939 г. и воюва с полските части, които са концентрирани основно с отблъскването на германците. С края на военните операции Словакия анексира териториите, оспорвани между Чехословакия и Полша през 1919 г. и предадени на Полша.
Словашката войска участва в боевете на Източния фронт малко след започването на Операция „Барбароса“ в състава на 17-а Армия на Вермахта. Силите на словаците достигат до две дивизии и ограничен военновъздушен контингент. След разгрома на германците и техните съюзници в Сталинградската битка ходът на войната се обръща и словашките подразделения водят отбранителни сражения пред настъпващата Червена армия. През лятото на 1944 г. в източната част на Словакия местни комунисти се вдигат на въоръжено въстание в подкрепа на настъпващите съветски фронтове и множество словашки военнослужещи се присъединяват към борбата им. След войната Словакия отново е включена в състава на Чехословакия, този път възстановена като съветска сателитна държава.
Докато по-голямата част от словашките военнослужещи на чехословашката армия преди 1939 г. се присъединяват към словашката армия на независимата Словашка република под управлението на Тисо, немалко словаци остават лоялни на чехословашкото правителство в изгнание на Бенеш и се присъединяват към чехословашките войскови части, формирани от Съюзниците. На Източния фронт на базата на чехословашките военни, присъединили се към полската армия и след разгрома на Полша избягали в Съветския съюз е формирана 1-ва Чехословашка отделна стрелкова бригада (първоначално батальон). На неговата основа е формиран 1-ви Чехословашки стрелкови корпус, подчинен първоначално на 3-та Танкова армия, а впоследствие на 1-ви Украински фронт на Червената армия. Постепенно корпусът нараства от една на пет бригади:
Освен тях и поддържащите ги подразделения, към Корпуса е прикрепен и
От тях с най-голяма численост на словаци е 2-ра Въздушно-десантна бригада, формирана от военнопленници от Словашката армия. Бригадата дори десантира в Източна Словакия през лятото на 1944 г., за да подкрепи участниците в Словашкото народно въстание, но след като претърпява значителни бойни загуби и въстанието е потушено, остатъците ѝ преминават линията на фронта, присъединявайки се към Корпуса и до края на войната бригадата воюва като редовна пехота.
На 10 май 1945 г. Корпусът навлиза в Прага, на 17 май в пълен състав провежда парад по улиците на столицата, а на следващия месец на негова база е формирана 1-ва Чехословашка народна армия.
На Западния фронт на Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание също формира военни подразделения в състава на британските въоръжени сили. Първоначално това са ескадрили в състава на Кралските военновъздушни сили. Кралските ВВС са силно притиснати от Луфтвафе на Третия райх в Битката за Британия. Особено остър е недостигът на подготвени бойни пилоти. Така с пилоти на бившите чехословашки ВВС, избягали от нацистката окупация, са формирани четири ескадрили в Кралските ВВС:
Освен тях в състава на Британската армия (British Army) първоначално на 1 ноември 1940 г. край Тел Авив, Британска Палестина, е формиран 11-и Чехословашки пехотен батальон – Изток (на английски: 11th Infantry Battalion – East, на чешки: 11. československý pěší prapor – Východní), който воюва в Сирия, Либия и Средиземноморието. По-късно на 7 април отново в Британска Палестина батальонът е разформирован, а личният състав включен в състава на 200е Лек зенитно-артилерийски полк, а през септември 1943 г. чехословашките военнослужещи в Британската армия формират
Бригадата влиза в Прага на 18 май 1945 г., осемдни след съветския 1-ви Чехословашки корпус.
Чехословашката република установява стабилна парламентарна демокрация в годините между двете световни войни и след победата на Съюзниците във Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание се завръща в Прага и възстановява тази форма на управление, а военнослужещите, сражавали се основно в британските въоръжени сили се завръщат в страната с идеята да се присъединят заедно с чехословашките части на 1-ви Отделен чехословашки корпус на Червената армия в новоизградена чехословашка войска. Това влиза в разрез с договореното между Рузвелт, Чърчил и Сталин следвоенно разпределение на Европа и чешките и словашките комунисти с тясната подкрепа на Москва правят всичко възможно да узурпират властта в Прага. В периода 1947 – 1948 г. те се разправят с останалите демократични партии и установяват еднопартийна диктатура, което принуждава техните дейци, голяма част от чешката и словашка буржоазия и западно-ориентираните граждани да емигрират. Това се случва в присъствието на съветски войски, разположени постоянно както в Чехословакия, така и в съседните Полша, Източна Германия и Унгария. Чехословашката народна република се присъединява към учредителките на Варшавския договор през 1956 г., но когато през 1967 и 1968 г. чехословашкото правителство под водачеството на Александър Дубчек предприема откриване на страната към Запада и установяване на „Социализъм с човешко лице“, страната на свой ред става жертва на интервенция от страна на съюзничките ѝ в Организацията на Варшавския договор в „Операция Дунав“. Нахлуването е пряко изражение на Доктрината „Брежнев“ (по името на лидера на Съветския съюз Леонид Брежнев), според която запазването на социалистическия строй е отговорност на всички страни в него и кога една социалистическа държава се отклони от него, другите имат зафължението да се намесят и да прекъснат ревизионистката ѝ политика. От страна на Българската народна армия в операцията участва войскови контингент, формиран оснвно от 12-и и 22-ри Мотострелкови полкове.
Към 1989 г. Чехословашката народна армия (Československá lidová armáda – ČSLA) се състои от Сухопътни войски, военновъздушни сили и части на централно подчинение:
МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ОТБРАНА (Ministerstvo národní obrany) (Прага)
Освен тях на територията на Чехословашката народна република постоянно е разположена Централната група войски (Центральная группа войск – ЦГВ) на Съветската армия:
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА СССР (Министерство обороны СССР) (Москва)
С края на Студената война и разпада на Организацията на Варшавския договор (ОВД) Централната група войски е изтеглена от територията на Чехословакия, като последните нейни части напускат територията на страната на 21 юни 1991 г. Чехословашката народна република е трансформирана във федерална република Чехо-Словакия, но противоречията между двете държавообразуващи части се засилват и ръководствата им решават да се разделят по мирен път, което става факт на 1 януари 1993 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВАКИЯ (Ministerstvo obrany SR) (Братислава)
This article uses material from the Wikipedia Български article Въоръжени сили на Словакия, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.