Вълшебникът От Оз

Hill Company“ през 1900 г. Илюстрациите са на Уилям Уолъс Денслоу. Баум посвещава книгата „на моя добър приятел и другар, жена ми“.

„Вълшебникът от Оз“
„The Wonderful Wizard of Oz“
Корица на първото издание
Автор	Лиман Франк Баум
Създаване	1900 г. САЩ
Първо издание	1900 г. САЩ
Оригинален език	английски
Жанр	детски роман
„Вълшебникът от Оз“ в Общомедия

В книгата се разказва за момиче на име Дороти Гейл, живеещо във ферма в Канзас, което мечтае за по-добър живот. Фермата е връхлетяна от разрушително торнадо, което отнася Дороти с цялата къща и кучето ѝ Тото във вълшебната страна на Оз. Дороти е посъветвана от Добрата вълшебница от север да тръгне по пътя на жълтите павета, за да отиде в Смарагдовия град при вълшебника от Оз, който може да знае как Дороти да се върне обратно в Канзас. По време на пътешествието си тя се среща и запознава с Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, които тръгват с нея към Смарагдовия град с надеждата да получат това, което им липсва (мозък, сърце и смелост).

Баум никога не е твърдял, че произведението е някаква алегория. В продължение на 60 години никой не е правил подобна интерпретация, докато през 1964 г. гимназиалният учител Хенри Литълфийлд не публикува статията си „Вълшебникът от Оз: Басня за популизма“, в която твърди, че книгата е алегория на дебатите за биметализма, разгорели се в САЩ в края на 19 век. Торнадото символизира движението в подкрепа на сребърния стандарт (на английски: Free Silver), пътят с жълтите павета – златния стандарт, а сребърните обувки на Дороти символизират желанието на Народната партия да се приеме биметален стандарт на мястото на златния стандарт. За да се върне у дома, Дороти трябва да намери Смарагдовия град и да говори с Вълшебника, символизиращ президента на САЩ. По пътя среща Плашилото, което олицетворява фермер; Тенекиения човек – олицетворение на фабричен работник, и Страхливия лъв, чийто първообраз е Уилям Дженингс Брайън, радетел на движението Free Silver и кандидат за президент. Злите вещици от изток и от запад символизират съответно богатите железопътни и нефтени магнати от американския Запад и финансовите и банкови интереси на Изтока, които се противопоставят на биметализма, защото ще девалвира долара и обезцени инвестициите им. Обратно, работниците и бедните фермери поддържат движението Free Silver, защото ще намали дълговото бреме. Народната партия се стремяла към коалиция между фермерите от средния Запад и фабричните работници от севера и тези две групи са представени с Добрите вълшебници от север и юг. „Oz“ е съкращението на унция, стандартна мярка за тегло на златото.

Хипотезата на Литълфийлд жъне популярност, но не се приема сериозно от литературните историци. През 80-те години на 20 век интересът към нея се възражда, но впоследствие е отхвърлена отново. Джак Уедърфорд също посочва литературната алюзия за парите от Магьосникът от Оз в История на парите (1997), а в книгата си Web of Debt (2007) Елън Браун започва всяка глава с цитат от нея.

Романът за малката Дороти е една от най-добре познатите истории в американската популярна култура и е преведен на много езици. Първоначалният ѝ успех става причина Баум да напише и публикува още 13 книги от серията за Оз. Четвъртата книга е Дороти и Вълшебникът в страната на Оз.

Оригиналната книга е в сферата на общественото достояние в САЩ от 1956 г., а тринадесетте следващи книги попадат в тази сфера през 1986 г. В оригинал е достъпна в Проект Гутенберг. През 1939 г. е създаден филм по книгата с участието на Джуди Гарланд.

На български език книгата има множество издания, но хронологически първото издание на издателство „Наука и изкуство“ и повечето от следващите издания са озаглавени „Вълшебникът от Оз“, като издателство „Дамян Яков“, „ПАН“ и „Труд“, а като „Магьосникът от Оз“ – от издателство „Бард“.

• Dighe, Ranjit S. The Historian's Wizard of Oz: Reading L. Frank Baum's Classic as a Political and Monetary Allegory. Praeger, 2002. ISBN 978-0-275-97418-3.
• Hansen, Bradley A. The Fable of the Allegory: The Wizard of Oz in Economics // Journal of Economic Education 33 (3). Taylor & Francis, 2002. DOI:10.1080/00220480209595190. с. 254 – 264.
• Littlefield, Henry M. The Wizard of Oz: Parable on Populism // American Quarterly 16 (1). Johns Hopkins University Press, 1964. DOI:10.2307/2710826. с. 47 – 58. Архивиран от оригинала на 2010-11-21. Посетен на 2014-02-12.