Валерий Брайнин: руски композитор и музиколог

Вале́рий Бори́сович Бра́йнин' е роден на 27 януари 1948 г. в гр. Нижни Тагил, СССР.

Син на австрийския политемигрант Борис Брайнин (псевдоним Sepp Österreicher, 1905 – 1996), който произхожда от известната виенска еврейска фамилия Brainin.

Родът Брайнин е дал много известни личности на световната наука и култура: еврейският писател Рувим Брайнин (1862 – 1939), американският поет Фриц (Фредерик) Брайнин (1913 – 1992), австрийският поет и журналист Харалд Брайнин (1923 – 2006), цигуларят Норберт Брайнин от квартет „Амадеус“, австрийската психоаналитичка и писателка Елизабет Брайнин.

Майката на Валерий Брайнин – Ася Брайнина (по баща Пасек, 1919 – 2005) е детска лекарка.

В. Брайнин получава многостранно образование – теория на музиката, композиция, лингвистика и математика.

Музикалното му творчество обхваща оркестрова, камерна и театрална музика.

Брайнин е автор на музикално-педагогическия метод „Развитие на музикалния интелект у децата“, базиращ се на идеи от семиотиката, теория на информацията, структурната лингвистика на детската психология (Ж. Пиаже, Л. Виготски), а също така на идеи, инспирирани от практическите методи за развитието на музикалния слух и музикалното мислене: „абсолютен“ солфеж (солфеж с абсолютните имена на тоновете), релативна солмизация (солфеж с относителните имена на тоновете) (John Curven, Agnes Hundoegger, Золтан Кодай, Карл Орф, Рихард Мюних), метод „Стълбицата“ на Борис Тричков, а така също ритмична солмизация (Galin–Paris–Cheve, Edvin Gordon).

Основната цел на метода на Брайнин е развитието на музикалното възприятие у потенциалния слушател на сериозна музика, а също и на професионалния музикант. Известната композиторка София Губайдулина казва, че Брайнин намира един великолепен начин за проникване в детската психика и развива конкретен метод, който „да извади“ таланта и възможностите, заложени у детето. Брайнин работи също така в областта на микрохроматиката и в областта на цветния слух.

Брайнин е известен със своите публикации, посветени на постмодернизъма. Той е включващо авторът на философската концепция „Нова класика“.

В. Брайнин е известен детски педагог по пиано. Сред учениците му има много лауреати на национални и международни конкурси. Въпреки това, неговата основна дейност му е „Развитие на музикалния интелект у децата“. В периода 1974 – 1990 преподава в Музикален колеж в Тираспол и в Московското средно музикално училище „Гнесини“; гост професор във Висшето музикално училище във Виена (1992), Висшето музикално училище „Моцартеум“ в Залцбург (1993) и др.

Инициатор, организатор и координатор на Международния музикален конкурс Classica Nova™ за музика на 20. век, първото издание на който, е посветено на Дмитрий Шостакович – Хановер, 1997 г. – признава в книгата за рекорди на Гинес като най-големия музикален конкурс.

В.Брайнин е президент на руската секция на ISME (Международно общество за музикално образование на ЮНЕСКО) и артистичен директор на Музикално училище „Брайнин“ в Хановер, Бакнанг, Халтерн-ам-Зее, Бикенбах – Германия.

Като поет и преводач публикува в различни списания – „Дружба народов“, „Знамя“, „Огонек“, „Новый мир“ (Русия), „Partisan Review“ (САЩ) и др.

• Брайнин-Пассек, В. К нежной варварской речи. Стихотворения. Составитель Михаил Безродный. Предисловие Юрия Арабова. – СПб.: Алетейя, 2009. – 94 c. – (Серия „Русское зарубежье. Коллекция поэзии и прозы“). ISBN 978-5-91419-277-5

В периода 1991 – 2000 г. редовно сътрудничи с есета на радио „Свободна Европа“ и Би Би Си.

Архивът на В. Брайнин се съхранява в Университета в Бремен.

Научните трудове и есеистиката му са преведени и публикувани в Австрия, Италия, Германия, Нидерландия, Франция, РЮА и др.

• Who is Who in der Bundesrepublik Deutschland ((de)) Архив на оригинала от 2022-03-31 в Wayback Machine.
• Tichomirova E. Russische zeitgenössische Schriftsteller in Deutschland. Ein Nachschlagewerk. Hg. von E. Tichomirova unter Mitwirkung von U. Scholz. München: Verlag Otto Sagner, 1998
• Maria Gorecki Nowak. The American Bibliography of Slavic and East European Studies 1994. Publisher: M. E. Sharpe, 1997. ISBN 1-56324-751-8
• Чупринин С. Новая Россия. Мир литературы. Энциклопедический словарь-справочник. В 2 томах. Том 1. Москва, Вагриус, 2002, ISBN 5-7905-1662-9
• Померанцев И. Радио „С“: Книга радиосюжетов. Москва: МК-Периодика, 2002, ISBN 5-94669-019-1 (с. 199)
• Крымский альбом 2003. Историко-краеведческий и литературно-художественный альманах. Т. 8. Феодосия-Москва, 2004 (с. 199)
• Огрызко В. В. Русские писатели. Современная эпоха. Лексикон. Москва, Литературная Россия, 2004, ISBN 5-78090-062-9
• Чупринин С. Русская литература сегодня. Зарубежье.. Москва, Время, 2008, ISBN 978-5-9691-0292-7.