Братя Грим (Brüder Grimm, също Gebrüder Grimm) са Якоб и Вилхелм Грим.
Якоб Лудвиг Карл Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето“. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия. През следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.
Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от курфюрста на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.
Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея.
Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб – през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин
Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder – und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския – поддържали връзка с Вук Караджич. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад – така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като истински митове.
This article uses material from the Wikipedia Български article Братя Грим, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.