Бранислав (Брана) Црънчевич (Бранислав (Брана) Црнчевић / Branislav (Brana) Crnčević) е сръбски писател, поет, драматург, публицист и афористик.
Брана Црънчевич | |
сръбски писател | |
Роден | 8 февруари 1933 г. |
---|---|
Починал | Войводина, Сърбия |
Погребан | Белград, Сърбия |
Учил във | Философски факултет на Белградския университет |
Партия | Сръбска радикална партия Сръбска прогресивна партия |
Семейство | |
Уебсайт | |
Брана Црънчевич в Общомедия |
Роден е през 1933 г. в с. Ковачица, Южнобанатски окръг, Войводина. Според някои източници е роден през 1935 в Рума, Войводина.
Произведенията на Брана Црънчевич принадлежат към най-различни жанрове. Писал е за деца: Босоногия и небето (Босоноги и небо) (1963) и Мравка с добро сърце (Мрав добра срца) (1984). Публикувал е книгата с афоризми: Пиши както мълчиш (Пиши као што ћутиш) (1966), претърпяла няколко издания в Германия под заглавие Staatexamen, както и няколко книги със сатирична проза: Емигрантът и играта (Емигрант и игра) (1981), Дневникът на един... (Дневник једног...) (1971), Сънища без тълкувания (Снови без тумачења) (1985), Сръбски работи (Српска посла) (1990), Сръбски и хърватски работи (Српска и хрватска посла) (1993).
Книгата Дневникът на един... става причина авторът да изгуби работата си в сатиричния вестник Йеж. Тя съдържа сатирични записки и разкази и е публикувана в няколко издания, като в изданието от 1987 са публикувани два нови раздела: Дневникът на активиста (Дневник активисте) (фейлетони, публикувани в списание Дуга) и Моята емиграция (Моја емиграција), където споделя впечатленията си от пътуването си из Канада и САЩ и срещите със сръбските емигранти там.
Брана Црънчевич издава и поезия: Дунаво (1967) и Сибири (1983). Написал е и няколко телевизионни драми: Обувчици от крокодилска кожа (Ципелице од крокодилске коже) (1963), Нейният първи чай (Њен први чај), Момичето с трима бащи (Девојка са три оца) (1965), Петата посока на света (Пета страна света) (1978), както и хумористичната серия от десет епизода под общо заглавие Занаяти (Занати) (в периода 1967-1971).
Пиесата му Кафененце, съдебна зала, лудница (Кафаница, судница, лудница) (1965) е играна почти 200 пъти в белградския театър Ателие 212, докато Сребърни свещници (Сребрни свећњаци) била свалена от сцената след второто представление, по настояване на партийната организация на Ателие 212.
Брана Црънчевич е обявяван за националист и антикомунист още в бивша Югославия, поради което бива изгонен от работа от телевизията, както и по-късно от редакцията на Йеж. Самият той обаче казва за сърбите: „Ако бъда отхвърлен, сърбите ще ме отхвърлят най-далече, ако бъда унизен, сърбите ще ме унизят най-силно“ (Дневник једног..., Белград, 1987, стр. 10, Србија у дневнику). В драматичните събития в разпадаща се Югославия, а и след това, Брана Црънчевич отново е обвиняван в национализъм. На процеса срещу Слободан Милошевич пред Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия в Хага дори един свидетел на обвинението споменава името на Брана Црънчевич сред замесени в контрабанда с оръжие. А известният сръбски публицист Петар Лукович твърди, че през февруари 1994 г. по телевизия Политика Брана Црънчевич бил казал, че „сърбите нямат военнопрестъпници“.
Црънчевич е сръбски националист.
This article uses material from the Wikipedia Български article Брана Црънчевич, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.