Августовският пуч в Русия от 1991 г.
Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.
Августовски пуч в Русия Августовский путч в России | |
Разпадане на Съветския съюз | |
Демонстрации в Москва против ГКЧП | |
Страна | СССР |
---|---|
Дата | 19 – 21 август 1991 г. |
Причина | планираното създаване на Съюз на Суверенните Държави вместо СССР. |
Основни цели | ● Да се предотврати разпада на СССР. ● Да не се допусне подписване на договора за създаване на Съюз на Суверенните Държави вместо СССР |
Резултати | ● Провал на ГКЧП. ● Политическа победа на Борис Елцин. ● Предотвратяване на подписването на новия Съюзен договор между съюзните републики. ● Съществено отслабване на позициите на КПСС и органите на властта в СССР. ● Образуване на Държавен съвет на СССР, състоящ се от президента на СССР и главите на съюзните републики. |
Организатор | ГКЧП на СССР |
Движещи сили | ГКЧП Политическа поддръжка в РСФСР: ● Либерално-демократическа партия на Съветския съюз ● Комунистическа партия на РСФСР Съюзни републики, поддържащи ГКЧП: Азербайджанска ССР Беларус Международна поддръжка на ГКЧП: Ирак Либия Сърбия Судан ООП |
Брой на участниците | неизвестно |
Противници | РСФСР: ● Защитници Белия дом ● Върховен Съвет на Русия ● Съвет на Министрите на РСФСР ● Администрация при президента на Русия ● Ленсъвет и неговите защитници Републики, отхвърлили акта на ГКЧП: Латвийска ССР Литовска ССР Молдавска ССР Естонска ССР Международно осъждане на ГКЧП: Европарламент САЩ |
Загинали | 3 |
Ранени | неизвестни |
Арестувани | 12 |
Августовски пуч в Русия в Общомедия |
Основната цел на заговорниците е „недопускане на разпад на СССР“, който разпад, според пучистите щял да започне на 20 август същата година, с подписването на първия документ от съюзния договор, превръщайки СССР в конфедерация на независими държави. Документът трябвало да бъде подписан на 20 август, между представители на РСФСР и Казахстан, а другите републики трябвало да се включат до 22 октомври 1991 година.
За водач на заговорниците е сочен Генадий Янаев, но по мнение на много аналитици, зад пуча стои Владимир Крючков.
Заговорниците избират за ден на пуча, седмицата в която Президентът се намира в отпуск, и обявяват временното му отстраняване от длъжност „по здравословни причини“.
Създават „Държавен комитет за извънредно положение“ (на руски: Государственный комитет по чрезвычайному положению, съкратено ГКЧП).
Комитетът разчита за военна подкрепа на силите на специалните части към КГБ – „Алфа“, войските на Министерството на вътрешните работи (МВД), Тулската дивизия, Таманската дивизия и Кантемировска дивизия на Съветската армия ). Всичко в Москва са въведени около 4000 военнослужещи, 362 танка, 427 бронетранспортьора и БМП. Допълнителни части били прехвърлени в района на Ленинград, Талин, Тбилиси и Рига. Командват ги генералите Павел Грачов и неговият заместник Александър Лебед. При това Грачов поддържал телефонна връзка, както с Дмитрий Язов, така и с Борис Елцин. .
Въпреки желанието на пучистите заговорниците нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, части от Таманската дивизия преминават на страната на защитниците на Белия дом (именно от танк на тази дивизия, Борис Елцин прави знаменитото си обръщение към народа).
Информационна поддръжка на заговорниците оказва Държавното радио – в течение на три денонощия емисиите новини включват съобщения за разобличаване на различни актове на корупция и на нарушаване на държавните закони, извършени в рамките на реформаторския курс.
Държавният комитет по извънредни ситуации иска подкрепа и от ЦК на КПСС но тази институция не успява да окаже някакво влияние върху хората в страната.
Съпротивата срещу опитващите се да превземат властта членове на Комитета, оглавява политическото ръководство на РСФСР, начело с президента Борис Елцин, вицепрезидента Александър Руцкой, министър-председателя Иван Силаев и председателя на Върховния съвет Руслан Хасбулатов. По призив на руските власти пред сградата на съюзния парламент, наречена Белия дом, се стича множество представители на различни социални групи – студенти, интелектуалци, ветерани от Войната в Афганистан, та дори и криминални елементи.
Частите от „Алфа“ отказват да вземат участие в атака срещу Белия дом. В 5 часа сутринта Язов дава заповед за извеждане на частите от Москва. През деня се провежда сесия на Върховния съвет на РСФСР под председателството на Руслан Хасбулатов, които приемат заявление, осъждащо действията на комитета. Вицепрезидентът на РСФСР Александър Руцкой и премиер-министърът Иван Силаев излитат за Форос, където е Горбачов. На други самолети към Крим се отправят някои членове на Комитета, които се опитват да измолят прошка от Горбачов. Той отказва да ги приеме.
This article uses material from the Wikipedia Български article Августовски пуч в СССР (1991), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.