Колонизация На Меркурий

Постоянните колонии ще бъдат почти изцяло ограничени в полярните области, заради екстремните дневни температури навсякъде другаде по планетата. Въпреки това ще могат да се осъществяват екскурзии до други части на планетата.

Прилики с Луната

Подобно на Земната Луна, Меркурий няма добре изразена атмосфера. Близо е до Слънцето, като прави бавни завъртаня около него с малък наклон на оста. Заради приликите си колонизацията на Меркурий може да се изпълни със същите технологии, подходи и екипировка както при бъдещата колонизация на Луната.

 

Лед в полярните кратери

Поради факта, че планетата е най-близката до Слънцето температурата на повърхността ѝ може да достигне до 700 K (427 °C, 800 °F) – топлина, достатъчна да разтопи олово. Температурата на полярните участъци обаче е много по-ниска и може да има дори залежи на лед в постоянно покритите кратери. Освен това полярните области не са под влиянието на температурните колебания през денонощието, както останалата част от планетата.

Слънчева енергия

Тъй като планетата е най-близо до Слънцето, има широк достъп до слънчевата енергия. Нейната Слънчева константа е 9.13 kW/m², или 6,5 пъти по-голяма от тази на Земята или Луната. Наклонът на оста на въртене, отнесен към орбитата ѝ е много малък – около 0.01 градуса., поради което е възможно наличието на т.нар. върхове на светлината, подобни на тези на Луната. Това са високи точки, разположени на полюсите на планетата, които постоянно се облъчват от Слънцето. А дори и да не съществуват, те могат да бъдат построени изкуствено.

През 1986 двама учени (Пилигрино и Паулъл) предлагат покриването на повърхността със слънчеви енергийни ферми за използване на слънчевата енергия като двигатели за межузвездно пътуване.

Ценни ресурси

Има предположения, че почвата на Меркурий съдържа големи количества хелий 3, който може да се използва, като източник за ядрен синтез на енергия на Земята и да бъде двигател на бъдещата икономика на Слънчевата система.

Смята се, че обвивката на планетата е богата на желязо и на магнезиеви силикати с високо съдържание на ценни минерали, силно концентрирани в руди.

Значителна гравитация

Меркурий е по-голям от Луната с диаметър 4879 км срещу 3476 км на Луната и има по-плътно ядро заради наличието на голямо количество желязо. Като резултат гравитацията на Меркурий е 0.377 g, два пъти по-голямо от това на Луната (0.1654 g) и равно на това на Марс. Откакто се появиха доказателства за наличието на здравословни проблеми при излагане на човек на ниска гравитация, Меркурий става по-привлекателна дестинация за колонизиране дори и от Луната.

 

Липсата на реална атмосфера, близостта до Слънцето и дългите слънчеви дни (176 земни дни) водят до значителни предизвикателства към бъдещото колонизиране на планетата. Постоянната колония почти със сигурност ще бъде ограничена само в полярните райони, но могат да се предприемат екскурзии към екватора през дългата нощ.

Има проблеми и със самото достигане до планетата. Първият апарат, достигнал Меркурий е Маринър 10, който използва гравитацията на Венера, за да се нагоди към орбитата на планетата. Вторият е МЕСИНДЖЪР, който използва подобни методи за да достигне до планетата през 2008 г.

  Основна статия: Меркурий във фантастиката