Светица Екатерина

Православната църква я почита като великомъченица.

Екатерина Александрийска
Икона на Тома Вишанов от началото на XIX век
Мъченица и Дева
Родена	287 г. Александрия, Египет
Починала	305 г. (18 г.) Александрия, Египет
Почитана в	Източно Православие, Католицизъм, Ориенталско Православие, Англиканство
Празник	25 ноември (24 ноември в православните църкви с руски произход)
Атрибути	меч; с корона при краката ѝ; брачно було и пръстен; гълъб; бич; книга; жена, спореща с езически философи
Покровителство	апологетите, занаятчиите, които работят с колело (грънчарите, предачите и т.н.), архивистите, умиращите хора, момичетата, юристите, точиларите на ножове, адвокатите, библиотекарите, библиотеките, механиците, мелничарите, философите, проповедниците, писарите, секретарите, старите моми, стенографите, учениците, учителите, теолозите, Сорбоната, неомъжените момичета
Екатерина Александрийска в Общомедия

 

Ранни години

Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Мъченичество

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 г.

 

Символизиране

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. Православната църква почита светицата на 24 ноември.

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.

На света Екатерина е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София ().

• Света Екатерина в pravoslavieto.com
• Попов, В. Народнохристиянският култ към света Екатерина в славянски и балкански контекст Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine..