Горна Студена: българско село

Местоположение

Село Горна Студена се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км южно от Свищов. Съседни са му селата Овча могила – около 7 км на запад, Александрово – около 5 км на североизток, Масларево – около 9 км на изток, Караисен – около 4 км на юг. Селото попада в зона с умереноконтинентален климат.

Топография

Село Горна Студена е разположено върху равнинен, леко хълмист терен със слаб общ наклон на изток, към протичащата покрай селото река Студена. В близост до центъра, където надморската височина е около 96 м, минава от запад към изток отвеждащо валежните води на селото водосливно понижение.

До Горна Студена се пресичат два републикански пътя. Покрай южната му част минава в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад през Българене и Обнова за Плевен, а на изток – през Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. През селото минава в направление югозапад – североизток третокласен републикански път, който го свързва на юг през село Караисен с град Павликени, а на север през село Александрово – с общинския център Свищов.

Население

Населението на село Горна Студена , наброявало 2232 души към 1934 г., нараства до 2389 към 1946 г., след което постепенно намалява до 339 души към 2018 г.

Античност и средновековие

Предполага се наличие още през I – IV век на римско селище на мястото на Горна Студена.

Средновековно българско селище на това място и със същото име се споменава в турски документи от 1430 г. и 1618 г. 

Деветнадесети век

Има спомен за кратковременни преселвания при епидемии по времето след Кримската война. 

Етноси

Към средата на 19 век населението на Горна Студена е етнически смесено – турци и българи, като около 1870 г. при 100-тина турски къщи два пъти по-малко са българските. Преобладаването на турско население е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 век откупвачите на данъци били предимно турци. След Освобождението повечето турци се изселват. 

Училище

В селото е създадено през периода 1830 – 1840 г. килийно училище с редовни занятия от 1860 г. 

Освободителната война (1877 – 1878)

Главна квартира

По време на Освободителната война през Горна Студена минава – без да води сражения, руската армия и от август до октомври 1877 г. тук, в предоставената лятна двуетажна къща на търновския чорбаджия Хаджи Николѝ, е била Главната квартира на руското командване и императорската квартира на император Александър II. 

Освен император Александър II, тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, военният министър Милютин, граф Игнатиев и други видни личности. 

Военнополева болница

 

 

На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки, където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери.

Братска могила

В средната част на селото е Братската могила – гробище, където са погребани над 3000 войници и офицери. Впоследствие Братската могила е превърната в парк. Местността е известна под името „Руските гробища“.

Църква

Строежът на църквата „Свети Димитър“ е бил започнат през 1875 г. и тя е била почти построена от уста Генчо от Трявна, когато главната квартира на руската армия се е настанила в Горна Студена. Понеже църквата не е била действаща, а руските войници са извършвали молебените си в „полева̀“ църква, по нареждане на императора тя е довършена и освещаването ѝ е направено в негово присъствие. Той е подарил сребърна икона „Свети Димитър" и 6 камбани, които са специално поръчани в град Красноярск за Горна Студена, всяка с надпис: „На Горна Студена за спомен от императора". От шестте са останали 3 камбани, за още една се знае, че е в църквата „Света Троица" в Свищов, а останалите 2 са изчезнали по време на снимане на филми за войната. 

Читалище

През 1897 г. е основано читалището „Просвещение“. 

Двадесети век

Военноисторически музей

През септември 1907 г. в къщата на Хаджи Николѝ в Горна Студена, ползваната за Главна квартира от руското командване, е открит военно-исторически музей, отразяващ събития от Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Музеят е създаван в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет „Цар Освободител Александър ІІ“. 

Училище „Братя Освободители“

В периода 1942 – 1998 г. в село Горна Студена е съществувало и действало училище „Братя Освободители“ – основно училище до 1997 г., когато поради недостиг на ученици е преобразувано в начално училище, а през 1999 г. е закрито .

Изповядваната в село Горна Студена религия е православно християнство.

Към 2019 г. село Горна Студена е център на кметство Горна Студена. 

Църквата „Свети Димитър“ е действаща само на големи религиозни празници. 

Читалище „Просвещение -1897“ е действащо (към 2019 г.), регистрирано е под № 2860 в Министерство на културата на Република България. 

В селото има пощенска станция.

На около 2 км западно от Горна Студена, вляво покрай пътя към село Българене се намира защитената местност Божурлу̀ка, обявена с цел да се опази намиращото се там находище на теснолистен божур. 

Читалище „Просвещение -1897“ организира ежегодно: 

• на 2 май – Празник на божурите;
• през октомври – Регионален фестивал на руската песен „Пусть всегда будет солнце“;
• през ноември – Земляческа среща „Хубаво си, родно село“; традиционен празник на село Горна Студена.

Село Горна Студена е едно от населените места в България с име „Студена“, на които е наименуван нос Студена на остров Анвер (Anvers Island) в Антарктика.

• Петър Матев – опълченец