Георги Фотев Георгиев е български социолог и общественик, министър на науката и образованието на Република България (декември 1990 – ноември 1991).
Георги Фотев | |
български социолог | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Институт по социология на БАН Софийски университет Нов български университет |
Георги Фотев в Общомедия |
Георги Фотев е роден на 24 август 1941 г. в с. Димитровче, Свиленградско. Неговият жизнен път по времето на комунистическия режим е труден. През 1950 г. семейството му е изселено в Лудогорието, тъй като баща му е политически емигрант в ГФР. След отбиване на военната служба в трудова повинност години наред не му е разрешавано да кандидатства в никакво висше училище. Бил е физически работник и е репресиран от властите.
Завършва философия в Софийския университет през 1968 г. От 1971 до 1976 г. работи във вестник „Труд“ като журналист. След това става научен сътрудник в БАН в областта на социологията и хоноруван преподавател по история на социологията в СУ. Доктор на философските науки (1987) с дисертация на тема „Социална реалност и въображение: Социологическо изследване върху Ренесанса към марксистката историческа социология“.
От 1989 година е професор и заместник-директор на Института по социология на БАН. През 1992 – 2003 година е директор на Института по социология към БАН. Председател на Българската социологическа асоциация . Национален програмен директор на European Values Study. От 2004 до 2006 г. е член на Управителния съвет на фондация „Демокрация“.
Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети, между които Московския (1988), Атинския, Станфордския, Хайделбергския университет, Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS). Проф. Фотев е автор на над 250 научни публикации, значителен брой от тях в чужбина. Има научни публикации в над 15 страни.
Сенатът на Европейската академия на науките и изкуствата го избира за действителен член на академията през 1993 г. Членува и в други международни научни организации. Почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). Фулбрайтов професор в Университета „Дюк“ (САЩ) (1997 – 1998).
Почетен професор на Нов български университет, на церемонията прочита академична лекция на тема „Диалогът като конститутивен принцип на социалния живот“ (2012).
Академик на Българската академия на науките и изкуствата. През 2013 г. възстановява Института по социология към тази академия.
Член на Editorial Advisory Board на „Polish Sociological Review“ от 2000 г. и на редколегии на други академични списания.
Заместник-председател на Борда на директорите на Американския университет в България (АУБ) от 2000 до 2003 г. Член на Университетския съвет на АУБ от 2003 г. Член на Настоятелството на НБУ (от 1994).
Като студент в IV курс в Софийския университет попада в доклад на орган на Държавна сигурност, озаглавен „Някои нелоялни прояви и идеологически отклонения на преподаватели и студенти във висшите учебни заведения у нас“. Той е сред интелектуалците, следени от Държавна сигурност през целия му живот.
Комисията по досиетата обявява принадлежността му като агент „Йолов“ на Държавна сигурност от 1987 г. на основание „Рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 1035/ 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „Йолов“; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.“ с Решение № 25/12.02.2008 г., потвърдено с Решение №230 от 16.06.2011 г..
В интервю пред вестник „Труд“, озаглавено „Господарката на живота и смъртта е полужива“, той категорично отрича да е бил агент или да е сътрудничил под каквато и да е форма на Държавна сигурност.
В периода 1990 – 1991 година е министър на науката и висшето образование.
Подкрепя студентските протести и окупационната стачка на Софийския университет през 2013 г.
Женен е. Има дъщеря и син.
Изследванията на Георги Фотев в областта на историята на социологията обхващат на първо място социологическата класика и развоя на западната социология от древността до последните десетилетия на ХХ в. Книгите „Социологическите теории на Е. Дюркем, М. Вебер и В. Парето. Критически сравнителен анализ“, „Принципите на позитивистката социология“ и редица студии и статии са посветени на социологическата класика. В монументалния двутомен труд „История на социологията“ (претърпял две издания) се разграничава протосоциология и исторически развой на социологията като обособена и полипарадигмална наука.
Трудовете на Георги Фотев по историческа социология и специално книгата „Социална реалност и въображение. Социологическо изследване върху ренесанса“ имат основополагащо значение в националната социологическа традиция. Концепцията за историческа социология преосмисля установените дисциплинарни перспективи и статус в ансамбъла на социологическите поддисциплини.
Реализацията на проекта на модерността се свърза с периодични кризи на легитимността, които в късната модерност създават впечатлението на перманентна криза. След колапса на тоталитарната система Георги Фотев публикува първата книга върху гражданското общество, в която освен всичко друго се дава отговор на въпроса защо в условията на тоталитаризма темата е табу.
Георги Фотев е основоположник в България на дисциплините етносоциология и социология на религиите. Той преосмисля основни понятия в тези дисциплини като етнос и обосновава оригинална теза за другия етнос. Приносите на автора надхвърлят рамките на националната социология.
В мащабния социологически трактат „Граници на политиката“, в книгите „Смисъл на политиката“ и „Ethnicity, Religion and Politics“ са разработени фундаментални проблеми на политиката. Разработките в това поле на модерната социология имат основно място в творчеството на автора.
Георги Фотев обосновава и разработва амбициозен проект в модерната социология, в който диалогът е основа на полипарадигмалната социология, осъдена иначе на непрестанни вътрешнонаучни войни, поради несъизмеримостите между различните социологически парадигми. Той говори за диалогичен разум, който е алтернатива и е в опозиция на векове господстващия монологичен разум. Понятието диалог е нещо повече от разговор, дискусия, спор и т.н.
На влиятелните тези за хаос от научни дисциплини, за края на дисциплинарното знание и на методологическия анархизъм Георги Фотев противопоставя тезата за немислимостта на научното знание извън дисциплинарна форма, която обаче не се отъждествява с тази на монодисциплинарните науки и респ. социологията като монодисциплинарна наука. Освен монодисциплинарни има и интердисциплинарни, мултидисциплинарни и трансдисциплинарни науки.
В монографията „Дългата нощ на комунизма в България“ и в други публикации се изследват формирането, начинът на функциониране и имплозията на тоталитарно-комунистическата система. Анализите наподобяват, както се изразява авторът, сюрреалистическа социология на реализацията на една утопия.
Едноименното съчинение е мащабен и оригинален опит за социологическо типизиране на българската национална общност в епохата на модернизация. Меланхолията се разглежда във феноменологическа социологическа перспектива.
В трудовете по социология на ценностите и аксеология се разработва комплексна теория на ценностите, разграничението между ценност, факт, норма, въпросите на кризата на ценностите, преоценката на ценностите, функциониращите в съвременното българско общество ценности и др.
Илия Конев | → | министър на науката и висшето образование (20 декември 1990 – 8 ноември 1991) | → | Николай Василев |
This article uses material from the Wikipedia Български article Георги Фотев (социолог), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.