„Витязът в тигрова кожа“ (на грузински: ვეფხისტყაოსანი, „Вепхисткаосани“) е средновековна поема, смятана за национален епос на Грузия.
Написана е през 12 век от грузинския поет Шота Руставели – „короната и славата на грузинската култура“. Смята се за „шедьовъра на грузинската литература“ и за векове се държи на видно място в сърцата на грузинци, голяма част от които могат да цитират цели строфи от поемата. Първите оцелели преписи датират от 16 век. Отпечатана е за първи път в Тбилиси през 1712. До началото на 20 век, копие от тази поема е било част от зестрата на всяка булка.
Витязът в тигрова кожа | |
ვეფხისტყაოსანი | |
Автор | Шота Руставели |
---|---|
Първо издание | Грузия |
Оригинален език | грузински |
Жанр | поема |
Витязът в тигрова кожа в Общомедия |
Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на грузинската нация.
Историята се развива в Индия и Арабия. Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта, Нестан-Дарежан. Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост. Поемата се разглежда като „коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на средновековна Грузия“, сложна творба с богати и върховни жанрове.
Въпреки привидната си сложност, е „грузинската визия за света“.
За композицията на поемата е характерен динамическия драматизъм, често водещ до неочаквани ситуации. Поемата почти изцяло е лишена от приказни фантастични елементи, използват се елементи, които показват правотата на живота. Всеки герой в поемата, било то главен или второстепенен, се разкрива в най-типични черти. В това отношение всеки, даже и малък детайл, е закономерен. Имената Нестан-Дареджан, Тинатин, Асмат, Тариел, Автандил, Фридон, Шермадин стават нарицателни и са много популярни в Грузия.
Поемата се развива на място далеч от Грузия, в страни, които авторът със сигурност никога не е посещавал: Арабия, Индия и Китай. Изглежда изборът на места се свързва предимно с националния характер на тези народи: арабите са изобразени като по-рационални. Обратно, индианците са изобразени като по-емоционални и импулсивни и причиняват непреднамерени бедствия (Тариел и Нестан).
This article uses material from the Wikipedia Български article Витязът в тигрова кожа, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.