Ваня Петкова (с рождено име: Ива̀на Петко̀ва Петко̀ва) е българска поетеса, писателка и преводачка от смесен български, руско-украински, и гръцки произход.
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | Ива́на Петко́ва Петко́ва |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учила в | Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Universidad Popular José Martí (Хавана, Куба) |
Работила | в. „Литературен фронт“, сп. „Съвременник“, „Съюз на българските писатели“ |
Литература | |
Псевдоним | Ваня П., Ваня Петкова, Ваня Садик, Хатидже Садик, Ваня Скендербег |
Жанрове | стихотворение, роман |
Тема | любов, романтика, свобода, родолюбие, свобода на народите |
Дебютни творби | „Солени ветрове“ (1965) |
Известни творби | „Грешница“ „Куршуми в пясъка“ „Солени ветрове“ „Пиратски стихове“ |
Награди | Награда на Съюза на българските писатели (1984 г.) ; „Почетен знак на Кюстендил“ за културни заслуги към града (1986 г.); Национална литературна награда „Георги Джагаров“ (2005) |
Семейство | |
Род | Петкови, Искандерови, Житски (Жученко)- Кочубей (с. Диканка, Украйна) |
Баща | Петко Петков (рус. Пьотр Искандеров) |
Майка | Василиса Петкова |
Съпруг | Нури Садик-Ораби |
Деца | Оля Ал-Ахмед |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Авторка е на 35 книги, сред които 25 стихосбирки, 6 романа, и 4 новели. Преводачка е от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски, и испански. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Поезията на Петкова е преведена и издадена на 13 езика, сред които японски, арменски и арабски.
Често e определяна като „бунтарката на българската литература“, и „най-космополитната“ личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход.
Родена е на 10 юли 1944 г. в гр. София, в семейството на Петко Петков, син на белогвардейските имигранти Иван Искандеров „Скендербег“ – генерал от руско-черкезки произход, служил при император Николай II, и съпругата му Анастасия Житска (род Кочубей) – украинка от Полтава, които след началото на руската гражданска война през 1917 г. се преселват от Руската империя в България заради репресиите от страна на болшевиките, променят си фамилиите и се заселват в старопрестолната столица Велико Търново.
Майката на Ваня – Василка, с истинското име Василиса, е дъщеря на гъркиня и българин която губи биологичните си родители безследно още като младо момиче по време на Балканската война и впоследствие е осиновена от българско семейство в гр. Созопол. Василка и Петко кръщават дъщеря си с името Ивана, в чест на дядо ѝ ген. Иван Искандеров. В последствие Петкова сама си променя името от Ивана на Ваня.
Поради тези факти, Ваня Петкова е често определяна като най-космополитната личност в българската литература. Белогвардейската история на нейното семейство по-късно служи като допълнителна пречка в кариерата на младата поетеса, изгряваща по време на комунистическия строй в България.
Има единствена дъщеря, Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед, и двама внука, Насър и Джоузеф.
През 1962 г. завършва 126-то Основно училище „Петко Ю. Тодоров“ в София, а през 1967 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с основна специалност „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. През 1978 година прави докторантура в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана, Куба по време на паралелната си дипломатическа кариера в страната.
Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикуват нейно стихотворение във вестник „Средношколско знаме“, което тя посвещава на врабче. През 1965 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Солени ветрове“.
През 1974 година, по време на паралелната си дипломатическа кариера като културен представител на България в Куба, Петкова специализира испански език в университета „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редакторка в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“.
Преводачка е в българското посолство в Хартум, Судан, откъдето е нейният съпруг Нури Садик-Ораби – доктор на науките от нубийски произход, с когото Петкова стъпва в брак в България през 1966 г., и който става един от основателите на арабската редакция на Българското национално радио. През 1967 г., им се ражда дъщеря, която кръщават Олга-Жаклин, по-известна като българската журналистка Оля Ал-Ахмед. През същата година излизат стихосбирките на Ваня Петкова „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“.
Цензурирани книги
След издаването на стихосбирката „Грешница“ през 1967 г. книгата е цензурирана и иззета от книжарниците на страната, заради основното ѝ стихотворение „Грешница“, а именно фразите „Ето – аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам.“ На по-късен етап партията премахва забраната и стихосбирката е издадена без цензура, но създава редица дебати и спорове в литературните среди на България в края на 60-те и началото на 70-те години.
С поезията си Ваня Петкова създава смут в литературнокритическите среди. За писането ѝ Енчо Мутафов твърди, че „Петкова говори истини, които не смайват, но имат свое вътрешно горене и като чувствителност са неповторими по свой начин“.
„Нейните стихове хвърлят едно предизвикателство: в общо взето целомъдрената българска поезия, характерна със свенливия си реализъм, заговорва с първична сила една жена, търсеща в любовта не само упованието, а и насладата... Ваня Петкова притежава невероятната способност да ни разкрива всеки път любовната игра по новому, без нито едно повторение." – Любен Георгиев (български литературен критик, цитата, 1967 г.).
По думите на известния кинокритик и литературен историк Атанас Свиленов: „Ако Ваня Петкова ни демонстрираше само една лична женска дързост, нейната поезия нямаше да се възприеме като значим обществен и естетически факт“.
Сред известните литературни критици, също така изказали се положително към стихосбирките „Грешница“ и „Куршуми в пясъка“ са Иван Спасов, Огнян Сапарев, Мариана Тодорова и Стефан Коларов.
Значителна част от произведенията на Петкова спадат в направлението определено като „българска маринистика“, поради открито изразената адмирация на поетесата към морето, показателно демонстрирана в стихосбирки като „Синята книга“ и „Пиратски стихове“, и високо оценена от българския литературен критик, най-известен в областта на маринистиката - Георги Николов, който твърди, че „С неспокойното си дарование, чудесната Ваня Петкова, прокарва вододел пред миналото. Съхранявайки го в реквием на истинността“.
Ваня Петкова е авторка на текстовете на редица известни български песни, сред които „Дискотека“ на група Трик с основен солист Етиен Леви, „Старите камбани“ на Йордан Марчинков („Мелодия на телевизионните зрители“ 1970-71г.) , „Любовта на Юнгата“ и „Старият Барба“ на Маргарет Николова, „Зайчето“ на българската рок група Дисонанс, „Докато още може“ на Доника Венкова, „Влюбена в мен“ на ВИГ Фактор, „Обичам те“ на група Вираж (по музика на Асен Драгнев от група Атлас),„Зимна приказка“ в изпълнението на Йордан Йорданов (от група Фанданго), и алтернативна версия в изпълнението на актьора Пламен Манасиев.
Ваня Петкова е и автор на символичния химн на арменската общност в България „Арменски Очи“ в изпълнение и композиция на Хайгашод Агасян.
През 1983 г. Балкантон записва плоча на Ваня Петкова, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод.
През 1985 г. Ваня Петкова изучава арабски език в сирийската столица Дамаск, където живее три години, и написва „Арабски морски новели“ в съавторство със сирийския писател и прозаик Ахмад Сулейман Ал-Ахмад.
Според автобиографичната книга на Петкова „Венсеремос“, посветена на нейния живот в Куба, сред близките приятели на Ваня Петкова са били бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, американската активистка Анджела Дейвис, съветските поети и публицисти Евгений Евтушенко и Булат Окуджава, писателите Пабло Неруда, Улиям Сароян, южноафриканската певица Мириам Макеба, българският поет Дамян Дамянов, и бившия президент на Палестина – Ясер Арафат.
През 1992 г. Петкова заминава за Украйна, родината на баба ѝ по бащина линия, където живее пет години и превежда творчеството на редица украински автори на български език. В град Одеса тя започва да пише автобиографичния си роман „Бог е любов“, който остава незавършен.
Освен превода на личните си литературни произведения, Ваня Петкова успешно използва знанието си на седем езика за превод и редакция на редица чужди автори като Евгений Евтушенко, Махмуд Даруиш, Пабло Неруда, Дмитро Павличко, Алфредо Варела, Тарас Шевченко, Едуард Успенски, Леся Украинка, Низар Кабани и др.
През 2000 г. Петкова се премества да живее в село Езерово в Родопите, където прекарва последните 9 години от живота си до 2009 г., и където написва последните си творби приживе, сред които стихосбирката, посветена на американския актьор Джони Деп - „Пиратски стихове“, както и романа издаден посмъртно - „И ние сме България“.
Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени авторски рецитала и моноскпектакъла из страната и чужбина.
През 1970 г. песента на Йордан Марчинков по текст на Ваня Петкова „Старите камбани“ е номинирана за Мелодия на годината.
През 1983 г. Ваня Петкова става единствената (към днешна дата) поетеса в света, изнесла три авторски литературни рецитала-моноспектакъла по време на полет в самолет, за което постижение е официално предложена за Рекордите на Гинес.
През същата година, Петкова става единствената българска поетеса за XX в., с издадена плоча от Балкантон, наречена „Ваня Петкова: стихотворения“, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод. (като правило поетесите са предпочитали актриси да рецитират вместо самите тях.)
През 1985 г. Ваня Петкова получава Награда на Съюза на българските писатели (СБП). През същата година е удостоена със званието „По̀четен гражданин на град Ереван“ в Армения, с благодарност за нейния принос в укрепването на българо-арменските културни отношения, след като става автор на символичния химн на арменците в България „Арменски очи“, с композиция на Хайгашод Агасян.
През 1991 г. името на Ваня Петкова е официално въведено във втория том на американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Блага Димитрова и Елисавета Багряна.
През 2005 г. Ваня Петкова става носителка на Националната литературната награда „Георги Джагаров“, за цялостно творчество.
През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно в 9-ия том на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН.
През 2019 г. Ваня Петкова е удостоена посмъртно с почетното отличие „Обединител на култури“ от СИЖБ.
През 2021 г. последната стихосбирка на Петкова издадена приживе „Пиратски стихове“, е официално преиздадена на английски език в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
През 2023 г. стихосбирката „Пиратски стихове“ е официално връчена на американския актьор Джони Деп по време на посещението му в България, от внука на поетесата, актьорът Джоузеф Ал-Ахмад. (Петкова посвещава „Пиратски стихове“ на Деп, седмици преди кончината си през 2009 г.)
През 2024 г. издаделство „Книгомания“ издават сборника „Аз съм Сириус“, с подбрани 100 стихотворения на Ваня Петкова, в чест на 80-тата годишнина от рождението ѝ.
На 26 април 2009 г., седмица след издаването на новата си стихосбирка „Пиратски стихове“, Ваня Петкова умира от аневризма на аортата. Поетесата издъхва на път към болницата на град Първомай, област Пловдив, и е погребана дни по-късно в „Алеята на творците“ на Централните софийски гробища.
Година след кончината на поетесата, през 2010 г., в нейна памет посолството на Армения в България помага с издаването на стихосбирката „Арменска песен“. Премиерата на стихосбирката се състои през декември 2010 г. в Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методи в София, с почетни гости от дипломатическите мисии на редица държави и министерството на културата на Република България.
Последните години от живота си, от 2000 до 2009 г., Петкова прекарва в къщата си в село Езерово, община Първомай, която е превърната в символичен музей на нейното творчество.
Къща музей „Ваня Петкова“ – една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата-музей на Ваня Петкова, където тя прекарва последните 9 години от живота си. Именно в Езерово са написани последните произведения на Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай.
През август 2021 г., посолството на Палестина в България дарява чешма с орнаменти за къщата-музей, която е поставена от външната страна на оградата, заедно с паметна плоча съдържаща стихотворението „Сириус“. Планирано е официално откриване на музейната част на дома през 2024 г., според статия на дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач.
Паметник по воля на Ваня Петкова – След кончината на Ваня Петкова, освен завещание, нейното семейство открива и бележка с почерка ѝ, на която по-думите на дъщеря ѝ пише: „Да бъде възстановен паметникът на руските воини-освободители и българските опълченци в село Бяла Река!“. Близо тринадесет години по-късно, през януари, 2022 г., волята на покойната поетеса Ваня Петкова бе изпълнена, и паметникът в чест на щабс-капитан Александър Зданович в състава на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал Йосиф Гурко бе възстановен с официално тържествено откриване на 18 януари, 2022 г.
Преиздаване в Лос Анджелис, Съединени американски щати – На 10 юли, 2021 г., в рождения ден на поетесата Ваня Петкова, внукът ѝ Джоузеф Ал-Ахмад, преиздава последната стихосбирката на поетесата приживе „Пиратски стихове“ в гр. Лос Анджелис, Калифорния – която тя посвещава на американския актьор Джони Деп. Преводът от български на английски е на Снежана Соколова и Джоузеф Ал-Ахмад, с две стихотворения написани от Петкова директно на английски, които поетесата също така посвещава на Джони Деп приживе.
В последното си предисловие, което може да бъде намерено в „Пиратски стихове“, Петкова пише:
„Стиховете си, защо нарекох ги „пиратски“? Защото всички те са откраднати от оскъдните минути на щастие и радост моя бурен живот. Моята поезия не е родена в топла постеля или върху килима пред компютъра. Тя е родена между шамари и юмруци, между пистолети и ножове, между следствия и бягства, между белезници и ритници, между арабски екшъни в пустините на Сирия и Судан, между самолети, коли, параходи и коне, между бандити и проститутки, между жестоки деца и неблагодарни любимци, между небето и земята, между живота и смъртта...Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми.“ – Ваня Петкова
Ваня Петкова е авторка на книгите:
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ на английски, „Златната ябълка“, „Арменска песен“, и първата част на романа „И ние сме България“. Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
This article uses material from the Wikipedia Български article Ваня Петкова, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.