Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
Бяла река | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1429 души (15 март 2024 г.) 21,7 души/km² |
Землище | 65,85 km² |
Надм. височина | 271 m |
Пощ. код | 9882 |
Тел. код | 05394 |
МПС код | Н |
ЕКАТТЕ | 07692 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Шумен |
Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
Кметство – кмет | Бяла река Хюсеин Хюсеин (ДПС) |
Бяла река в Общомедия |
Село Бяла река се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km източно от общинския център град Върбица и около 29 km изток-североизточно от град Котел. Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово, непосредствено до северните разклонения на Върбишка планина. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 271 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на изток. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно планосоли и лесивирани. Източно от селото тече река Елешница, която се влива в тушовския (югоизточния) ръкав на язовир Тича.
През село Бяла река минава третокласният републикански път III-7304, водещ на изток през селата Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад път III-7304 води от Бяла река през село Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.
В землището на Бяла река, северозападно от селото на река Кубарня се намира язовир „Бяла река“. В землището на село Бяла река попада и част от влезлия в експлоатация през 1973 г. и предназначен за напояване язовир Тича.
По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Бяла река се е основавал на отглеждането на зърнени култури, тютюн, зеленчуци, овце, крави.
Землището на село Бяла река граничи със землищата на: село Сушина на север; село Тушовица на североизток и изток; село Манолич на югоизток; село Пчелин на юг; село Велислав на юг; село Везенково на югозапад; град Върбица на запад; село Нова Бяла река на запад и северозапад.
Числеността на населението на село Бяла река според преброяванията през годините е както следва:
|
Етническият състав на населението на село Бяла река по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1181 | 100,00 |
Българи | ? | ? |
Турци | 895 | 75,78 |
Цигани | 86 | 7,28 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Не отговорили | 24 | 2,03 |
Бяла река е старо българско селище. Отбелязано е за пръв път в турски данъчен регистър от 1480 г., а след това от 1573, 1676 и 1689 г. като „невернишко“ Акдере и Кюберан (до 1878 г. носи тези имена, както и Стара Бяла река). Поради ожесточената съпротива на жителите срещу насилственото ислямизиране, местоположението на селото е променяно неколкократно; изоставените местности носят български имена. Вероятно към началото на 18 век населението е принудено да приеме исляма. На сегашното си място селото се установява през първата половина на 18 век. След Освобождението идват преселници от Търновско, Плевенско и Ловешко.
При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:
До 1960 г. в селото преобладава българският етнос, като след тази година започва масово изселване на българите.
През 1914 г. е открита енория, състояща се от селата Бяла река, Нова Бяла река и Тушовица със седалище село Бяла река; назначава се свещеник. От началото в селото има параклис. Строежът на църковна сграда в центъра на селото е започнат през юли 1929 г. и е завършен през 1932 г. Църквата продължава да съществува и след 9 септември 1944 г. С промяната на етническия състав на населението и доминирането на изповядващите ислям, църковната сграда губи функционалност и започва да се руши.
През 1912 г. в селото е открито училище.
Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1923 г. по инициатива на учителите Петър Великов, Весела Великова и Донка Тодорова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.
Турското народно основно училище „М. Супхи“, създадено в Бяла река отпреди 1944 г., съществува до 1959 г., когато се влива в българското и се дава началото на Основно училище „Кирил и Методий“. През периода 1945 – 1958 г. в Бяла река има и частна турска прогимназия. Има данни за съществуването в Бяла река на частно турско начално училище (или две училища – в горната и в долната махали на селото) през периода между 1928 и 1946 г.
Село Бяла река към 2023 г. е център на кметство Бяла река.
В село Бяла река към 2023 г. има:
След издирване на археологически обекти югозападно от язовир Тича като обект номер 61 е идентифицирано неолитно селище, просъществувало и през късножелязната и късноантичната епоха. То се разполага на 2,4 км северно от селото и на 40 м източно от река Кубарня.
Всяка последна събота на месец август в селото се провежда традиционният събор „Елешница ви зове“.
Основен проблем на жителите на село Бяла река е лошата инфраструктура. Голяма част от улиците в селото нямат асфалтова настилка и през зимата са непроходими за леки автомобили. Съществен проблем е и водоснабдяването. Ежегодно през лятото селото е подложено на воден режим, а в случаи на продължителна суша, в някои от домакинствата вода се доставя основно от местни водоизточници.
This article uses material from the Wikipedia Български article Бяла река (област Шумен), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.