Аполо Sa-1

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Ракетата е изстреляна в 15 часа 21 минути и 4 секунди Координирано универсално време.

SA-1
Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC ID	суборбитален космически полет
Команден модул	Сатурн-Аполо 1 (SA-1)
Ракета носител	Сатурн I
Екипаж	безпилотен
Старт	27 октомври 1961
Кацане на Земята	27 октомври 1961
Продължителност на полета	15 минути 0 сек.
Апогей	136,2 км
Космически мисии на НАСА
	Следваща
	SA-2
SA-1 в Общомедия

Това е първият полет на бустера Сатурн I, първият от семейството на ракетите Сатурн, както и най-голямото по размери и сила ракетно устройство дотогава. Той е три пъти по-висок, изисква е шест пъти повече гориво и произвежда десет пъти по-голяма тяга от Юпитер-С, ракетата, която извежда в орбита първият американски изкуствен спътник Експлорър 1 през 1958 година.

Тъй като това е първият полет на ракетата „Сатурн“, бордовите системи постоянно се доработват. В НАСА се взема решение да не се изпробва наведнъж цялата система, а всяка степен поотделно. За този полет се изпробва първата степен и затова полетът е суборбитален, а конусът на ракетата е от ракета Юпитер

 

На 26 октомври 1961 в 12:30 Източно време започва зареждането на ракетата с гориво – керосин RP-1 и течен кислород. Тъй като керосинът се изпарява, тя се напълва с три процента повече. Преди стартиране на ракетата излишъкът от гориво е източен.

Пълненето на резервоарите с течен кислород започва на следващия ден в 03:00. Прави се както зареждането с керосин: първо танковете се пълнят до около 10 % за проверка за течове, след което бързо до 97% и след това бавно догоре.

Въпреки няколко забавяния поради лоши атмосферни условия, ракетата е изстреляна с изоставане графика само с 1 час. Проектантите предвиждали 75 % шанс за успешно достигане на разчетното разстояние и само 30 %, да се завърши успешно полета.

Самият полет е почти перфектен. Ракетата се издига до височина от 136.5 km и се приземява на 345.7 km от площадката за изстрелване. Единственият проблем е, че двигателя спира работа 1.6 секунди по-рано. Това се дължи на факта, че е имало около 400 кг течен кислород, а керосинът не достига с около 410 кг. За пробния полет на ракетата е заредена само с 83 % от необходимото и количество гориво.

• Юпитер-С
• Суборбитален космически полет