Гъскоподобни: разред птици

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

В наши дни са известни над 180 вида, които са включени в този разред. Те се разделят най-често на 4 семейства, като понякога дървесните патици и полуципокраките са обединявани с патици. Големи или средни по размер птици, много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и 15 кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. В много от видовете е изразен полов диморфизъм в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е дълга и включва от 16 до 25 прешлена, крилете са най-често дълги и заострени, опашката е къса. Човката обикновено е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо.

Гъскоподобни

Ням лебед (C. olor)

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) подтип: Гръбначни (Vertebrata) инфратип: Челюстни (Gnathostomata) мегаклас: Костни риби (Osteichthyes) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) надклас: Четирикраки (Tetrapoda) клас: Птици (Aves) подклас: Същински птици (Neognathae) надразред: Galloanserae надразред: Anserimorphae разред: Гъскоподобни (Anseriformes)

Научно наименование

Anseriformes Wagler, 1831

Разпространение

Обхват на вкаменелости

кампаний – настояще, 71 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Гъскоподобни в Общомедия

[ редактиране ]

• Anhimidae
• Anseranatidae
• Anatidae
• †Dromornithidae
• †Presbyornithidae
• †Gastornidae(?)

Разпространени са по всички континенти с изключение на Антарктида. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като езера, реки, морета, океани и др.

В България се срещат единствено представители на семейство Патицови (Anatidae), които са разделени в 14 (някои учени считат, че са 15) рода и 40 вида. За справка виж списъка на видовете гъскоподобни в България

Повечето от видовете са моногамни, като двойките се образуват или за цял живот или само в размножителния период. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове при които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето ѝ. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на кукувиците. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.

Летят бързо, стремително с чести махове, някои видове могат да развият до 90 км/ч. По време на прелети се издигат на значителна височина. На земята се придвижват бавно и тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат. Основно са растителноядни, като в храносмилателната им система не се отличава с висока ефективност, което ги принуждава да поемат големи количества храна за да си набавят нужната енергия.

Разред Гъскоподобни е с важно стопанско значение, някои видове, като домашната патица, домашната гъска и мускусната патица се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като декоративни птици, например Ням лебед, Черен лебед, Мандаринка.

Много от видовете са ловни обекти, в България това са 8 вида:

• Голяма белочела гъска
• Зеленоглава патица
• Шилоопашата патица
• Клопач
• Зимно бърне
• Лятно бърне
• Качулата потапница
• Фиш

 

 

Разред Гъскоподобни