Я̀ково е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.
Яково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 63 души (15 март 2024 г.) 2,6 души/km² |
Землище | 24 406 km² |
Надм. височина | 840 m |
Пощ. код | 2875 |
Тел. код | 06114 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 87312 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Яково в Общомедия |
Село Яково е разположено в източните поли на Огражден планина на около 900 m надморска височина. Отстои на 24 km северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.
Според местни легенди първият жител на селото е Яко от Палат. Той бил измекярин на бея, който притежавал земите в по-ниските части от яковското землище. Беят има хубава дъщеря, която Яко харесвал. Тя също харесвала Яко, но беят научил за любовта им и заповядал да хванат младежа. Двамата влюбени успели да избягат и се изкачили високо в планината, където си построили колиба. Там дошли и други заселници - от Палат, Дреново, Гайтаниново и други. Селото било наречено по името на първия заселник - Яко. Най-старите фамилии са Кацарци, Трайковци, Чановци, Кантурци.
През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яково (Yacovo) е посочено като село с 83 домакинства с 60 жители българи. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е ограбено и опустошено от башибозуци.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Яково живеят 360 жители, всички българи-християни. Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 370 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През XX век Яково е общински център за околните села Дреново, Тонско дабе, Драгуш, Иваново и Крънджилица. Населението на Яково през 1960-те и 1970-те години е около 500-600 души.
По онова време в Яково има селска милиционерска служба, помещаваща се в местния съвет. Населението се препитава по онова време предимно с тютюнопроизводство, животновъдство и горско стопанство.
През 1960-1961 година е изградена електрическата мрежа до село Яково. През 1970-1972 година е прекаран водопровод с питейна и поливна вода, който идва високо от Огражден планина. Водохващането е под връх Маркови кладенци (1524 м) като тръбопроводът, дълъг почти 20 километра, е изграден от етернитови тръби. През 1986-1987 година до село Яково е изграден асфалтов четвъртокласен път. В началото на 1990-те години жителите на село Яково са свързани и с телефонната мрежа към страната, като допреди това е имало телефонен пост в пощенската станция.
През 70-те години на ХХ век е построено училище, с пансион за децата от околните села, което днес не функционира. В киното, чиято съдба е като на училището, са се прожектирали филми през 80-те години на ХХ век както и много други мероприятия като новогодишни празненства. През 80-те години е изградена нова сграда на кметството и болница с родилно помещение, зъболекърски кабинет и лекарски кабинет, които вече не функционират. В новата сграда на съвета са се помещавали кметството, местната селска библиотека, пощенската станция, стаи отдавани под наем на учители преподаващи в местното училище както и помещения за нуждите и бита на местната управа.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост | |
Общо | 85 |
Българи | 83 |
Турци | _ |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 2 |
Православната българска църква „Св. св. Петър и Павел“ е сравнително добре запазена благодарение на местни и други дарители.
Местният фолклорен състав, съставен от предимно възрастни жени и няколко мъже, пази традиционните местни фолклорни черти на село Яково.
Съборът на селото е на патронния празник на местната църквата Петровден, но с годините и обезлюдяването на Яково е прекъснат през 1990-те години.
През 1997 година с дарения е построен параклис „Света Богородица“, намиращ се на километър от село Яково. Там на Голяма Богородица на 15 август се излиза на черква на параклиса и се прави курбан. Празнува се също и Великден с излизане на църква в двора на „Св. св. Павел и Петър“, където местните хора си разменят разни гозби и великденски козунаци и яйца. Прави се и курбан за здраве през октомври на Петковден като се заколва ялова крава или юница пред църквата.
This article uses material from the Wikipedia Български article Яково, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.