Шаркодифтерит е остра заразна болест при домашните и дивите птици, причинявано от епителиотропен вирус от род Poxviridae на семейството и рода Avipoxvirus.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Шаркодифтерит | ||||||||||||||
Геном | ||||||||||||||
Група I: двДНК вируси (dsDNA) | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Вирусите причиняващи шарка при отделните видове птици се различават един от друг, но са антигенно сходни. Заболяват кокошки, пуйки, пъдпъдъци, канарчетата, гълъби и много други видове птици. Има две форми на заболяването. Първата се разпространява при ухапване от насекоми (особено комари) като възникват поражения върху гребена и клюна. Птиците, засегнати от този вид обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици. Вторият вид се разпространява чрез вдишване на вируса и предизвиква дифтероидна мембрана в устната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята и конюнктивите. Прогнозата за тази форма е лоша. Съществуват ефективни ваксини против заболяването, които се използват масово в интензивното птицевъдство.
При гълъбите заболяването се причинява от гълъбовия вирус „Boreliota columba“.
В България птиците заболяват предимно през пролетта и есента. Боледуват птиците от всички възрасти, но младите са най-чувствителни.
Известни са единадесет вируса причиняващи шарка при различни видове птици
Вирусите са доста резистентни към факторите на околната среда и могат да перзистират няколко месеца.
Вирусът се разпространява по механичен път. Той се съдържа в голямо количество в крустите и при отлепянето им се разпространява. Комарите служат като вектор в пренасянето на вируса. Входна врата за вируса са нараняванията на кожата или лигавицата.
Различните типове вируси заразяват и различни видове птици. Младите птици са по-чувствитерни към заразяване
Шарковият вирус се размножава в епителните клетки на кожата, като предизвиква вакуолизираща дегенерация. На това място възникват възелчета, които впоследствие се превръщат в струпеи и опадват. При поразяване на лигавицата се наблюдават малки подутини. Същите се примесват с вторични инфекции от бактериален произход. Развиват се гнойно възпалителни процеси, съпроводени с образуване на дифтероидни налепи.
От входната врата вирусът бързо преминава в кръвта, при което възниква виремия. Посредством нея той попада в паренхимните органи като бъбреци, сърце и черен дроб.
Инкубационният период продължава в рамките на 4 до 10 дена.
Клинично заболяването се демонстрира в две форми кожна и дифтеринта. В някои случаи се срещат едновременно и двете форми на проявление.
Не е ефективно и икономически изгодно. Прилага се най-вече при екзотични птици и спортни гълъби. Прилага се симптоматично с цел ограничаване на крустите по кожата.
Използва се ваксина, която се прилага, чрез втриване на фоликулите на перата.
This article uses material from the Wikipedia Български article Шаркодифтерит, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.