Чèтирок, Четирог или Чèтирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия, до 1926 година Τσετιράκι, Цетираки или Τσετεράκι, Цетераки) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Четирок Μεσοποταμία | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Костур |
Надм. височина | 653 m |
Население | 2013 души (2021 г.) |
Демоним | четирочени |
Пощенски код | 520 50 |
Телефонен код | 24670 – 61 |
Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Бистрица (наричана тук Белица), Рулската, Четирската и Ошенската река, поради което и носи името Четирок.
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Четрекос с християнски 95 семейства В края на XIX век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Четорок (Tchétorok) живеят 1800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Четирок е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 177 къщи.
Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.
В началото на XX век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище. Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в Дреничево. Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 850 жители гърци и 200 жители турци, но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско. Според Георги Константинов Бистрицки Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Четирокъ е обозначено като българо-турско селище.
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Четирок има 55 къщи славяни християни и 110 къщи турци. През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545 или според други данни 141 семейства и 594 души.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и боб, а се занимава частично и със скотовъдство.
В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод междуречие. В 1940 годиан има 1552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци.
През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на Македоно-българския комитет в Костурско. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС. На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожарявания
По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
От 2011 година новата махала в местността Палиностудес се води отделно селище.
Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През XX век е построена „Св. св. Петър и Павел“.
В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.
Четирок има футболен отбор, наречен „Астрапи“.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Добролища | Ντρομπολίσκα | Ксерохорафа | Ξεροχώραφα | местност ЮЗ от Четирок в посока Добролища |
Ситка | Σίτκα | Врахопотамос | Βραχοπόταμος | река приток на Четирската река |
Гуявица | Γκουγιαβίτσα | Декохтура | Δεκοχτούρα | местност С от Тиквени, между селото и Бистрица |
Пелица | Πέλιτσα | Кипи | Κῆποι |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 888 | 1021 | 1083 | 1552 | 1271 | 1158 | 1118 | 1507 | 1758 | 1802 | 2099 |
This article uses material from the Wikipedia Български article Четирок, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.