Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за спиране на военните действия – първата от 20 ноември 1912 г.
(н. ст. 3 декември) спазвана до 23 януари 1913 и втората от 31 март 1913 г. влязла в сила на следващия ден 1 април и спазвана до прогонването на тракийските българи при турската инвазия започнала на 29 юни 1913 г. през Междусъюзническата война.
Първото Чаталджанско примирие е сключено на 20 ноември (3 декември по нов стил) 1912 г. между България, Сърбия и Черна гора от една страна, и Османската империя от друга, по време на Първата балканска война. Дължи названието си на градчето Чаталджа в Източна Тракия, покрай което минава фронтовата линия между българските и османските войски.
Османското правителство иска прекратяване на огъня още в края на октомври, непосредствено след поражението на турските войски в Люлебургаско-Бунархисарската операция. Първоначално цар Фердинанд I пренебрегва това, но се съгласява да преговаря след като българското настъпление е спряно при Чаталджа. Посредник между двете страни е руският посланик в Цариград.
На 11 ноември (ст. ст.) в 14ː30 ч. парламентьор на Назъм паша се явява при предните постове на 1-ва софийска дивизия. Договорено е срещата по примирието да стане на следващия ден 12 ноември 1912 г. в 13 ч. в село Плая (Бакчи кьой), стоящо в неутралната зона пред българските части на малък полуостров при залива Боюкчекмедже на Мраморно море, на южния край на Чаталджанската позиция пред турските войски, държащи отсрещното през полуострова село Хастане махалеси.
Съюзниците запазват всички територии, завзети от войските им във войната – Македония, Косово, Северна Албания, Беломорска Тракия и Одринска Тракия (частта на Източна Тракия до Чаталджа), а османците остават в удържаните от тях крепости Шкодра, Драч, Дебър, Одрин и на тяхната страна на Чаталджанската позиция. Турският флот е задължен да не блокира българското черноморско крайбрежие. Одринските турски сили се задължават да осигурят свободен подвоз по жп линията през града на припаси, без оръжие и муниции, за българската армия. Гръцкият делегат отказва да подпише примирието, поради отказа на османските представители да предадат крепостта Янина. По тази причина бойните действия в Епир продължават и по време на Лондонската мирна конференция. Боевете продължават и в Северна Албания, където сърби и черногорци обсаждат Шкодра. Примирието се спазва само на българо-турския фронт в Източна Тракия, но и тук то се задържа само около два месеца. На 10 януари 1913 г. в Цариград е извършен младотурски преврат. На 23 януари 1913 г. младотурците предприемат офанзиви при Чаталджа и Галиполи, с които е сложен край на Първото Чаталджанско примирие.
Второто Чаталджанско примирие е сключено отново на Чаталджа на 31 март 1913 г. (ст. ст.), влязло в сила в 12:00 часа на следващия ден – 1 април 1913 г.
На 21 март 1913 г. от 11:00 до 14:30 ч. цар Фердинанд събира Коронния съвет в щабния си личен вагон на одринската гара Караагач. Решено е, след като вече е превзет Одрин, да се установи примирие и на ген. Ст. Тошев е разпоредено да го договори при следните условия: прекратяване на военните действия по всички фронтове между двете воюващи армии; смесени комисии да определят неутралните зони на Чаталджа и Булаир; ако след десетдневен срок предварителните условия за мира не бъдат приети от двете държави, спирането на огъня може да бъде продължено по взаимно съгласие; ако се наложи подновяване на бойните действия, предупреждението се отправя 48 часа по-рано.
На 31 март 1913 г. в 12ː30 ч. началниците на авангардните съединения при Чаталджа и Булаир ген. Тошев и Зия паша се срещат на предните постове на 6-и търновски полк източно от Чаталджа. Всички условия на Българското главно командуване са приети. Вечерта в 19:50 ч. помощник-главнокомандуващият ген. Михаил Савов от Главната квартира, пребазирана от 13 март в Одрин, издава заповед до войската: „От утре, 1 април, 12 часа по пладне, военните действия се прекратяват.“ Назначават се българските представители в комисиите по прокарването на разграничителните линии на Чаталджа и Булаир. Предвид опасенията от усложнения със Сърбия и Гърция генерал Савов съобщава на Министерския съвет, че „всичко е станало устно“, споразумението се опира „на честна офицерска дума“, никакъв документ не се подписал и няма да се подписва.
Примирието е окончателно и слага край на бойните действия в тази Балканска война до 29 юни 1913 година, когато турците нарушават Лондонския мирен договор при Междусъюзническата война, реокупирайки останалата без българска войскова отбрана Одринска Тракия и извършват геноцида над тракийските българи. На 11 юли турските войски преминават и българската граница от 1912 г., опожаряват ред български села и прогонват населението на север. В началото на август, под ултимативен натиск от Русия и Великобритания, османските войски са изтеглени в обезбългарената от тях Одринска Тракия зад довоенната граница.
This article uses material from the Wikipedia Български article Чаталджанско примирие, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.