Циановодород

Циановодородът е безцветен газ, докато циановодородната киселина е безцветна, силно летлива и лесно подвижна течност. Двете съединения имат характерен слаб мирис на бадем. Циановодородната киселина кипи малко над стайна температура – при 25,6 °С. и е силна отрова. Произвежда се в промишлен мащаб и е ценна суровина за производството на много химични съединения – от полимери до фармацевтични продукти.

Циановодород
Имена
По IUPAC	водороден цианид
Други	циановодородна киселина синилна киселина
Свойства
Формула	CHN
Моларна маса	27,011 u
Плътност	0,687 g·mL−1
Вискозитет	динамичен: 0,201 Pl
Точка на топене	−14 °C
Точка на кипене	26 °C
Парно налягане	84 000 Pa (20 °C)
pKa	9,21
Показател на пречупване	1,268
Диполен момент	2,98 D
Опасности
NFPA 704	4 4 1
Точка на запалване	−17,8 °C
Идентификатори
CAS номер	74-90-8
PubChem	768
ChemSpider	748
Номер на ООН	1051
KEGG	C01326
MeSH	D006856
ChEBI	18407
ChEMBL	CHEMBL183419
RTECS	MW6825000
SMILES	C#N
InChI	InChI=1S/CHN/c1-2/h1H
InChI ключ	LELOWRISYMNNSU-UHFFFAOYSA-N
UNII	2WTB3V159F
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Циановодород в Общомедия

Циановодородната киселина се съдържа в някои растения, коксовия газ, цигарения дим, отделя се по време на термично разлагане на найлон и полиуретан. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, етилов етер. Молекулата е силно полярна.

Циановодородът има линейна молекула, с тройна връзка между въглерод и азот. Съществува в две тавтомерни форми:

${\displaystyle {\ce {H-C#N <=> H-N#C}}}$ 

При стайна температура равновесието на превръщане на циановодорода в изоциановодород е изместено вляво. Доказано е, че по-нестабилният изоциановодород е по-токсичен.

Циановодородът е много слаба киселина с pK_a от 9,2. Той частично се йонизира във воден разтвор, като се получава цианиден анион, CN⁻. Разтворът на циановодород във вода, означаван с HCN, се нарича циановодородна киселина. Солите на цианидния анион са известни като цианиди.

HCN има слаб мирис на горчив бадем, който някои хора не са в състояние да усетят поради генетична особеност. Летливото съединение се използва като отрова за вдишване от гризачи, като бойно отровно вещество, както и за убийство на китове. Цианидните йони взаимодействат с желязосъдържащите дихателни ензими, което води до спиране на дишането.