Христо Бръзицов: български журналист и писател

Известен е и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други.

Христо Бръзицов
български журналист и писател
Роден	30 май 1901 г. Цариград, Османска империя
Починал	31 януари 1980 г. (78 г.) София, България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство
Семейство
Баща	Димитър Бръзицов
Съпруга	Катя Спиридонова
Деца	Александър Бръзицов

Роден е в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“. Бръзицов пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник „Изгрев“. След негативен коментар по повод поредните братоубийства между македонски дейци, протогеровисти и михайловисти, по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява:

Работи 15 години във вестник „Мир“, като през 1938 г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник „Днес“. Самият той заявява:

След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. През 1945 година е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора.

През 1957 година книгата му „Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения“ (1939) е включена в Списъка на вредната литература.

През 1928 година се омъжва за оперната певица Катя Спиридонова. Имат две деца: Димитър и Александър, който е композитор на поп и джаз музика.

• „Усмивки. Хумористични разкази“ (София, 1918, 31 с., илюстрации – Райко Алексиев)
• „Мъже и жени. Хумористични типове“ (София, 1920, 288 с., илюстрации – Стоян Венев)
• „По света (Пътешественически роман). Европа, Азия, Африка, Америка“ (София, 1922, 160 с., илюстрации – Минчо Никифоров)
• „Хумористична история на българите“ (София, 1928, 71 с.)
• „Смешникът на Симеон (Разказ)“ (София, 1929, 32 с.)
• „Руян (Разказ)“ (София, 1930, 31 с.)
• „В плен на дявола (Сатиро-хумористичен роман)“ (София, 1930, 112 с.)
• „Дневникът на един баща“ (София, 1936, 31 с.)
• „Как ми се мерна Европа. Пътеписи и наблюдения на един съвременник“ (София, 1939, 272 с.)
• „Женски дяволи. Съвременни разкази и драски“ (София, 1943, 32 с.)
• „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I–II, София, 1942 – 1943)
• „Мои познайници. Хумористични разкази“ (София, 1943, 288 с.)
• „Някога в Цариград“ (1965, 1966 – второ допълнено издание)
• „Бащин край“, (Варна, 1968)
• „Во Прилепа града“ (Варна, 1968)
• „Някога в София“ (1970)
• „Спомени на едно момче“ (1971)
• „Екзарх Йосиф I“ (1973)
• „Български книгоиздатели“ (1976)
• „При големи хора по халат и чехли“ (1976)
• „Далечни спомени за близки хора“ (1979)
• „София разказва“ (1979)
• „3000 нощи в затвора“ (1992 посмъртно)

• Цветанка Атанасова, „Христо Бръзицов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Бръзицов, Христо. Един час при…, т. ІІ, София 1943
• От и за Христо Бръзицов в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
• „Далечни спомени за близки хора“, Варна, 1979 г. в „Библиотека Струмски“