Хелмут Хайсенбютел: германски белетрист, есеист и критик

Хелмут Хайсенбютел израства във Вилхелмсхафен, а през 1932 г. се преселва със семейството си в Папенбург, Долна Саксония. През 1941 г. по време на военното настъпление в Съветския съюз е тежко ранен и лявата му ръка е ампутирана. Хайсенбютел следва в Дрезден, Лайпциг и Хамбург архитектура, германистика и история на изкуството. След кратка дейност като издателски редактор в Хамбург работи от 1959 до 1981 г. като водещ на предаването „Радио-есе“ в Радио Хамбург. От 1981 г. живее като писател на свободна практика в Борсфлет. Става член на литературното обединение „Група 47“, на Немската акедимия за език и литература в Дармщат, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург и на Академията на изкуствата в Берлин. След продължително боледуване Хелмут Хайсенбютел умира от пневмония през 1996 г. в Глюкщат край Хамбург.

Хелмут Хайсенбютел прави разлика между измислен и намерен материал. Той се обявява за литература на цитата. За него на преден план вече не са фантазията и създаването на фиктивни равнища на отношения. Поради историческото развитие през XX век разбирането за човешкия субект се е променило основно, смята Хайсенбютел. На индивида е отнета неговата самостоятелност. В човека вече не съществува личностно ядро, което да структурира йерархично комплексния житейски опит. По тази причина субектът се разпада на множество индивидуални ядра, които според Хайсенбютел имат главно езикова същност. В центъра на неговите произведения (както и в обемистото му критическо и есеистично творчество) стои природата на езика. Цитирайки, писателят изследва различните езикови материали.

• Kombinationen, 1954
• Topographien, 1956
• Ohne weiteres bekannt. Kurzporträts, 1958
• Textbuch 1., 1960
• Textbuch 2., 1961
• Textbuch 3., 1962
• Textbuch 4., 1964
• Textbuch 5. 3 x 13 mehr oder weniger Geschichten, 1965
• Über Literatur, 1966,
• Textbuch 6. Neue Abhandlungen über den menschlichen Verstand, 1967
• Das Textbuch, 1970
• Textbücher 1 – 6, 1980
• Projekt Nr. 1. D’Alemberts Ende, 1970
• Das Durchhauen des Kohlhaupts. Gelegenheitsgedichte und Klappentexte. Projekt Nr. 2, 1973
• Eichendorffs Untergang und andere Märchen, 1978
• Wenn Adolf Hitler den Krieg nicht gewonnen hätte. Historische Novellen und wahre Begebenheiten. Projekt 3/2, 1979
• Das Ende der Alternative. Einfache Geschichten. Projekt 3/3, 1980
• Die goldene Kuppel des Comes Arbogast oder Lichtenberg in Hamburg. Fast eine einfache Geschichte, 1979
• Ödipuskomplex made in Germany. Gelegenheitsgedichte Totentage Landschaften 1965 – 80, 1981
• Mehr ist dazu nicht zu sagen: neue Herbste. Mit 64 Improvisationen von Heinz Edelmann, 1983
• Textbuch 8. 1981 – 85, 1985
• Textbuch 9. 3x13x13 Sätze 1981 – 84, 1986
• Textbuch 10. Von Liebeskunst, 1986
• Textbuch 11. In gereinigter Sprache, 1987
• „Neue Blicke durch die alten Löcher“. Essays über Georg Christoph Lichtenberg, 2007
• Über Benjamin, 2008
• Zur Lockerung der Perspektive. 5x13 Literaturkritiken, 2013
• Anthologien:
  • Franz-Ottokar Mürbekapsels Glück und Ende. Erzählungen, 1983, 1985
  • Den Blick öffnen auf das, was offen bleibt. Lesebuch, 1986
  • Das Sagbare sagen, 1998

• 1956: „Награда Лесинг“ на град Хамбург
• 1960: „Награда Хуго Якоби“
• 1962: Förderungspreis des Großen Kunstpreises des Landes Niedersachsen
• 1969: „Награда Георг Бюхнер“
• 1971: Hörspielpreis der Kriegsblinden
• 1979: „Федерален орден за заслуги“
• 1984: Literaturpreis der Stadt Köln
• 1990: Kunstpreis des Landes Schleswig-Holstein
• 1990: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
• 1993: „Награда Александер Цин“

• ((de)) Helmut-Heißenbüttel-Archiv in der Akademie der Künste, Berlin
• ((de)) Хелмут Хайсенбютел в Die LYRIKwelt
• ((de)) Helmut Heißenbüttel bei Personensuche