Хайнрих Вьолфлин

Роден е на 21 юни 1864 г. във Винтертур в образовано швейцарско семейство. Баща му е специалист по античността и един от съставителите на Thesaurus Linguae Latinae – справочник тезаурус по латински език.

Вьолфлин следва философия в Базелския университет и Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, а след това и история на изкуството в Мюнхенския университет.

През 1886 г. е отпечатан дисертационният му труд (на немски: Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur). В същата година Вьолфлин заминава за Италия, а през 1888 г. публикува труда, резултат от това двегодишно пътуване, първата си прочута книга – „Ренесанс и барок“ (на немски: Renaissance und Barock).

Най-известните му книги са „Класическото изкуство“ (1898, „Die Klassische Kunst“) и „Принципи на историята на изкуството“ (1915, „Kunstgeschichtliche Grundbegriffe“).

Сред учениците му е Ернст Гомбрих.

Умира на 19 юли 1945 г. в Цюрих на 81-годишна възраст.

• Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur, München 1886 (online Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine.). Neuausgabe: Mann, Berlin 1999, ISBN 3-7861-1775-6.
• Die Jugendwerke des Michelangelo, München 1891 (online).
• Renaissance und Barock: eine Untersuchung über Wesen und Entstehung des Barockstils in Italien, München 1888 (online).
• Die klassische Kunst: Eine Einführung in die italienische Renaissance, München 1899.
• Die Kunst Albrecht Dürers, München 1905.
• Kunstgeschichtliche Grundbegriffe: Das Problem der Stilentwickelung in der neueren Kunst, München 1915 (2. Auflage 1917 online).
  Основни понятия на историята на изкуството, София: Български художник, 1985, 270 с.

 

• Das Erklären von Kunstwerken. E.A. Seemann, Leipzig 1921 (Bibliothek der Kunstgeschichte 1)
• Die Bamberger Apokalypse, um 1930 (online).

• Обществено достъпни трудове на Вьолфлин online:
  • Kunstgeschichtliche Grundbegriffe ((de))
  • Die Kunst Albrecht Dürers ((de))