Хабаровски Край

Площ 787 633 km² (3-то място в Руската Федерация след Якутия и Красноярски край, 4,6% от площта). Население на към 2018 г. 1 328 302 души (36-о място в Руската Федерация, 0,91% от общото население). Административен център град Хабаровск. Разстояние от Москва до Хабаровск 8533 km.

Хабаровски край Хабаровский край
Субект на Руската федерация
Хабаровски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Хабаровск
Площ	787 633 km²
Население	1 333 294 души (2017) 1,69 души/km²
Адм. център	Хабаровск
Федерален окръг	Далекоизточен федерален окръг
Губернатор	Вячеслав Шпорт
Часова зона	UTC +10
МПС код	27
Официален сайт	www.khabkrai.ru
Хабаровски край в Общомедия

Първите руски крепости-селища в региона възникват в средата на ХІХ в. През 1850 г. е основан военния пост Николаевск на река Амур, преобразуван в град Николаевск през 1856 г., от 1926 г. град Николаевск на Амур. През 1858 г. на река Амур, в устието на река Усури е основан военно-стражевия пунк Хабаровка, преобразуван през 1880 г. в град Хабаровск. Хабаровския край е образуван на 20 октомври 1938 г., когато е отделен от Далекоизточния край. До 29 октомври 1991 в състава на Хабаровски край влиза Еврейската автономна област, която от тази дата е самостоятелен субект на Руската Федерация.

Географско положение, граници, големина

Хабаровски край се намира в източната част на Азиатска Русия, в централната част на Далечния Изток. Простира се на близо 1800 km от север на юг и около 400 km от запад на изток. На юг граничи с Приморски край, на югозапад – с Китай и Еврейската автономна област, на запад – с Амурска област, на северозапад и север – с Република Якутия и на североизток – с Магаданска област. На изток и югоизток има 2500 km брегова линия с Охотско и Японско море. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югозападния участък на Охотско море, където в сушата се вдават заливите Удска губа, Тугурски, Академия (със заливите Улбански и Николай), Александра и Сахалински. Тук се намират и Шантарските острови – група от 15 големи (Голям Шантар, Феклистов, Беличи и др.) и няколко малки острова. В тези си граници Хабаровския край има площ от 787 633 km² (3-то място в Руската Федерация след Якутия и Красноярски край, 4,6% от площта на Федерацията).

Релеф

Над 70% от територията на Хабаровския край е заета от планини. На югазапад планинските системи са разположени в направление югозапад-североизток и са представени от хребетите: Турана, Малък Хинган, Бурейнски, Ям-Алин, Баджалски, Кукански и др. с височини от 750 – 1000 m до 2000 – 2500 m. На югоизток се простират крайните северни хребети на планинската система Сихоте Алин със средни височини 700 – 1400 m (максимална височина връх Тардоки-Янги 2090 m). Централните части на Хабаровския край са заети от планини, простиращи се по паралела: хребетите Джагди, Селемджински, Майски, Станов. В най-северната част на края се извисява хребета Сунтар Хаята с най-високата точка на Хабаровски край 2933 m, разположена на границата с Република Якутия. Успоредно на Охотското крайбрежие, от север на юг се простират хребетите Крайбрежен, Улински и Джугджур с височини до 2000 m, западно от които е разположена Юдомо-Майската планинска земя със средни височини 800 – 1200 m. На юг се простират обширните низини Долноамурска, Средноамурска и Еворон-Тугурска, а на север – Охотската низина.

Климат

Климатът на Хабаровския край е мусонен, със сурова и малоснежна зима и топло и влажно лято. Средните януарски температури варират от -22 °C на юг, до -30, -40 °C на север, а на морското крайбрежие от -15 °C до -25 °C. Средната юлска температура се колебае от 12 – 16 °C в приморските части до 20 – 21 °C във вътрешните южни райони. Годишната сума на валежите е от 400 – 600 mm на север, 600 – 800 mm на юг и до 1000 mm по източните склонове на Сихоте Алин. Максимумът на валежите (70 – 75%) е през лятото. На юг вегетационния период продължава 170 – 180 денонощия. По крайбрежието на Охотско море от север на юг преминава студено морско течение, с което са свързани продължителните летни мъгли.

Води

Речната мрежа на Хабаровския край е съставена от 205 823 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 553 693 km. В северната част на края преминава главния вододел между Тихия и Северния Ледовит океан. Към водосборния басейн на Тихия океан притадлежат реките вливащи се в Японско и Охотско море. Към водосбора на Японско море се отнасят малки и къси реки, водещи началото си от планината Сихоте Алин – Ботчи, Копи, Тумнини и др. Към водосбора на Охотско море се отнасят реките: Амур (1500 km в пределите на Хабаровски край, с притоците си Бурея, Усури, Тунгуска, Анюй, Гур, Горин и Амгун), Тугур, Уда, Уля, Урак, Охота, Иня. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят реките в северозападната част на края – Мая с притока си Юдома, Учур и др., десни притоци на река Алдан о басейна на Лена. В крайния североизток протича река Кулу, дясна съставяща на река Колима от басейна на Източносибирско море.

Поради това, че голяма част от релефа на Хабаровски край е планински повечето от реките са с планински характер – текат в тесни и дълбоки долини, бързо течение, прагове, бързеи. Подхранването е предимно дъждовно (60 – 85%) за сметка на мусонните летни валежи. Водният режим на реките се характеризира с ниско, разтегната във времето пролетно-лятно пълноводие, големи, епизодични летни прииждания в резултат от поройни дъждове, които понякога причиняват катастрофални наводнения и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват на север в края на октомври, а на юг през ноември, а се размразяват в средата на април.

На територията на Хабаровски край има над 58 хил. езера с обща площ около 4,6 хил.km². По долината на река Амур и неговите големи притоци са съсредоточени големи крайречни езера (Чукчагирско, Болон, Удил, Орел, Кизи, Еворон, Чля, Хуми и др.), в понижените части на хълмисто-моренния релеф са разпространени ледникови езера, а в близост до морското крайбрежие – лагунни и лиманни езера. Най-големият изкуствен водоем на територията на Хабаровски край е Бурейнското водохранилище (горната му част) на река Бурея. Блатата и заблатените територии заемат 7,12% от територията на края – 56 058 km², като тук са разположени големите блатни системи: Селгоно-Харпинско, Гурско, Евурско и Тахтинско блато.

Почви, растителност

Най-разпространените почви са ливадно-подзолистите, на равнинните участъци – ливадно-блатните и блатните почви, в южните райони – кафявите горски, а на север – планинските и планинско-тундровите почви. Голяма част от територията на края попада в горската зона. Горите са изключително разнообразни по състав и включват представители на далекоизточната (амурска), охотско-камчатската и източно-сибирската флористични области. Преобладават иглолистните гори: на север, северозапад и изток – светлоиглолистни гори от даурска лиственица (главна порода) и тъмноиглолистни гори с преобладаване на аянски смърч и белокора ела (южната част на Охотското крайбрежие, долното течение на Амур, Сихоте Алин, басейните на реките Амгун, Бурея, Мая). В южните райони и в Средноамурската низина са разпространени смесени кедрово-широколистни гори (корейски кедър, манджурски ясен, клен, бряст, монголски дъб, манджурски орех, няколко вида брези, липа и др.). Горите заемат 43 млн.ха и общите им запаси достигат 5,2 млрд.m³.

Животински свят

Животинския свят се характеризира с представители на северните и южните животни. В тайгата обитават копитни (мускусен елен, лос, северен елен), хищници (кафява мечка, рис, вълк, собол, лисица, бялка, росомаха, хермелин, невестулка, видра), гризачи (белка, катерица и др.). В смесените гори обитават зубър, сърна, източноазиатска дива свиня, манджурски заек и др., тетерев, усурийски фазан, индийска кокошка, синя мухоловка, каменен и сив дрозд и др. и много водоплаващи птици. В езерата и реките има над 100 вида риби, а по крайбрежието – тюлени, морски лъвове, бели китове и др.

В Хабаровски край живеят 1 334 552 души към 2016 г.

Етнически състав

Според данни от преброяването от 2010 г. краят е населяван от:

руснаци (88.05%)   украинци (1.99%)   нанайци (0.82%)   корейци (0.60%)   татари (0.58%)   беларуси (0.36%)   евенки (0.35%)   китайци (0.29%)   други (6.96%)

 

В административно-териториално отношение Хабаровски край се дели на 2 краеви градски окръга, 17 муниципални района, 7 града, в т.ч. 6 града с краево подчинение (Амурск, Бикин, Комсомолск на Амур, Николаевск на Амур, Советская Гаван и Хабаровск), 1 град с районно подчинение и 18 селища от градски тип.

Отглеждат се пшеница, ечемик, овес, соя, картофи, зеленчуци, фуражни култури, плодове и горски плодове; едър рогат добитък, свине, овце, кози, птици.