Улрих Бек (1944 – 2015) е германски социолог, чието име се свързва с теорията за рисковото общество в епохата на глобализацията и концепцията за „рефлексивната модерност“ (втората модерност).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ключова характеристика на тази нова фаза в общественото развитие е състоянието на постоянна готовност за справяне с глобалните рискове за обществото. Тя е следствие от достигането до критична точка в използването на научните и технологичните постижения за задоволяване на човешките потребности, след която напредъкът на човечеството вече създава предпоставки за безпрецедентни по своя мащаб и характер катастрофи. Според Бек „не провалът на модернизацията, а успехите в хода на модернизацията са довели до рисковото общество“.
Улрих Бек Ulrich Beck | |
германски социолог | |
Ulrich-beck-1944-2015.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | Мюнхен, Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Мюнхенски университет Лондонско училище по икономика и политически науки |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Интереси | Рисково общество, Космополитизъм |
Улрих Бек в Общомедия |
Улрих Бек е роден през 1944 година в град Слупск в област Померания, Северна Полша, до края на Втората световна война намиращ се в границите на Германия (под името Щолп). Израства в Хановер. През 1972 година защитава докторат в Мюнхенския университет, където преди това учи социология, философия, психология и политически науки, а през 1979 година става лектор на пълен щат. През 1992 година става професор по социология и директор на университетския Институт по социология; чете лекции и в Лондонското училище по икономика LSE.
През 2011 година става член на Комисията по етика на германското правителство относно оценката на ядрената енергия и нейните алтернативи, през 2012 г. заедно със социолога Даниел Кон-Бендит публикува Манифест за преизграждането на Европа отдолу, наречен „Европа – това сме ние!“, а през 2013 година е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След по-известните му трудове са „Рисково общество“ (1986), „Що е глобализация“ (1997), „Общество на глобалните рискове“ (1999) и „Космополитната визия“ (2004). Според Международната банка за цитати (Social Science Citation Index, 2000 – 2011) през първото десетилетие на XXI век Бек е един от петимата най-често цитирани социални учени в световен мащаб. Книгите му са преведени на повече от 35 езика, включително на български. Негови публикации излизат в големи европейски медии като Der Spiegel, Die Zeit, Sueddeutsche Zeitung, Frankfurter Rundschau, La Repubblica, El Pais, Le Monde, The Guardian и др.
Бек разбира риска като нещо, което не е нито опасност, нито риск в традиционния смисъл, а по-скоро се позиционира някъде между тях; той говори за „причинени от човека бедствия“ и „нови рискове“, които не могат да бъдат „калкулирани“ и в резултат на това светът е станал непредставим. В неговата рамка основните характеристики на риска и по-точно на катастрофите, в които се проявява, са: нанася глобални и непоправими поражения, които не могат да бъдат компенсирани и заради това не подлежат на застраховане; предпазните мерки стават излишни, защото не е възможно да бъдат възстановени условията опреди катастрофата; няма ограничения в пространството и времето – този вид катастрофи са непредвидими, последствията от тях преминават държавните граници и са много продължителни. Според Бек, когато се сблъскаме с такива непроницаеми заплахи, обичайните ни реакции са три: отказ – риск няма, твърде малък е или е преувеличен, апатия – заплахата е разпозната, но неглижирана, и трансформация – глобални, космополитни усилия за противодействие.
В по-ранните си трудове той се фокусира по-специално върху рисковете, които са свързани с производството на ядрена енергия, химическата промишленост и биотехнологиите, климатичните промени. В своите по-нови изследвания върху концепциите за „обществото на глобалните рискове“ и „космополитизма“ Бек отчита все по-голямата взаимна зависимост, която не се съобразява с властта на националните държави. Няма страна по земното кълбо, която може да се скрие зад собствените си граници, за да не пострада, ако нещо в света на финансите се обърка. Това важи с пълна сила и за климатичните промени.
Бек обяснява космполитизма по следния начин: наличието на глобални рискове изисква глобални мерки, защото рискове от катастрофален порядък засягат човечеството като цяло и усилията за тяхното избягване също трябва да са глобални, без оглед на националните граници. Високото равнище на медийно внимание към такива събития запознава световното обществено мнение с факта, че тези беди засягат много по-тежко бедните хора. Повишаването на вниманието на обществото кара отделни обществени групи по-често да влизат в диалог помежду си, давайки за пример съвместните усилия на екологични организации и бизнесът в подкрепа на протестиращите срещу неадекватните реакции на американското правителство по проблемите на климатичните промени.
This article uses material from the Wikipedia Български article Улрих Бек, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.