Спиридон Палаузов: руски историк

Спиридон Палаузов
руски историк
Роден	16 юли 1818 г. (стар стил) Одеса, Руска империя
Починал	17 август 1872 г. (54 г.) Павловск, Руска империя
Погребан	Украйна
Учил в	Ришельовски лицей Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Азиатски департамент на Министерството на външните работи в Петербург
Спиридон Палаузов в Общомедия

Участва и в организирането на Априловската гимназия в Габрово.

Син е на Николай Ст. Палаузов. През 1832 – 1840 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса, а през 1840 – 1843 г. следва в университетите в Бон, Хайделберг и Мюнхен. Защитава дисертация в Мюнхенския университет, посветена на древногръцкото стопанство на 24 август 1843 г. После (1844 – 1846) посещава семинара на проф. Осип Бодянски в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където защитава дисертация за кандидатска степен. След това в Санктпетербургския университет защитава дисертация „Век болгарского царя Симеона“ за магистърска степен (1852).

Избран е за действителен член на Императорското общество по руска история и старини в Москва (1846). Впоследствие работи в Азиатския департамент на Министерството на външните работи в Петербург и в Министерството на народната просвета (като чиновник със специални поръчения). Успоредно с това се отдава на интензивна научноизследователска дейност, която му отрежда (наред с по-младия му съвременник Марин Дринов) мястото на родоначалник на критическото направление в развитието на българската възрожденска историография. Като член на руската Археографска комисия участва в редактирането и издаването на съставения от руския митрополит Макарий (1542 – 1563) монументален корпус от средновековни славянски текстове, известен като „Велики чети-минеи“ („Великие Минеи Четьи“).

Чете много гръцка литература. Въвежда понятието „Златен век“ в историографията на България. Участва активно в набавянето на исторически извори за българската история.

• Иоанн Гус и его последователи (1845)
• Исторический очерк Сербскаго государства до конца XV столетия (1845)
• Австрия со времени революции 1848 года (1850)
• Век болгарскаго царя Симеона (1852)
• Синодик царя Бориса (1855)
• Юго-Восток Европы в XIV веке (1857)
• Уния в царуванието на Ивана Асеня (1858)
• Румынские господарства Молдавия и Валахия (1859)
• По вопросу о болгарском патриаршестве (1860)
• Реформы и католическая реакция в Венгрии (1860)
• Венгрия в современных ее отношениях к Австрии (1861)
• Разпространение христианства в Болгарии (1870)