Согнефьор (на норвежки: Sognefjord), наричан „кралят на фиордите“, е най-големият и най-дълбокият фиорд в Норвегия и трети по двата показателя в света.
Намира се на западното крайбрежие на страната – „най-наситената на фиорди част на света“, и по-точно в района Вестланд, северно от град Берген. Навлиза на 205 км във вътрешността на континента и има поне 12 разклонения, които представляват отделни малки фиорди.
Согнефьор | |
Карта на фиорда | |
Местоположение в Норвегия | |
Согнефьор в Общомедия |
Фиордът е типично следствие от ледникова дейност през последното (плейстоценско) заледяване. В образувани по-рано тектонски долини са се създали гигантски ледници, които с началото на затоплянето прези 10 000 години са се спускали по склоновете на планините към океана. Тежестта на леда е деформирала дъното на долината и го е преудълбала в значителна степен. Същевременно челото на ледника до брега на океана е довлякло голямо количество инертен материал (морени, чакъл) и така се е оформил праг, където дълбочината е само 100 м. По-късно нивото на океана се е повишило, долината е била залята и се е превърнала в дълбок залив.
Днес Согнефьор е сред най-красивите места на света. С ширина от 2 до 4 км и с тиха повърхност, той дава отлични възможности за корабоплаване и риболов. Най-голямата му дълбочина е 1308 м – много повече от близките части на океана. Това място се намира приблизително в средата, а на цели 100 км дълбочината остава повече от 1000 м – леглото на някогашния ледник. На повечето места склоновете на фиорда са стръмни и недостъпни (т. нар. клифове). Всъщност той е обграден от високи планини, които достигат до височина 1698 м. Това затруднява прокарването на пътища по бреговете и е нужно да се построят дълги тунели. Малки селища и много ферми са възникнали на откриващите се на няколко места абразионни тераси – равни, плодородни и издигнати на 30 – 40 м над водата или в дъното на заливите, където връзката със сушата е по-достъпна. Дори най-големите от тях (като Балестранд, Хоянгер и Виксьори) нямат население повече от 1000 души. Десет норвежки общини са разположени около фиорда.
Основната част от Согнефьор (която най-общо се простира от запад на изток) има множество вътрешни разклонения (ръкави). Най-големите са:
За начален се приема Лустрафьор, чиито 40 км се вдават най-навътре в сушата. В дъното му е разположено селото Скьолден
Най-често туристически обиколки се извършват по водата със специални корабчета. В района е създаден националният парк Йотунхаймен, а тесният страничен фиорд Наеройфьор през 2005 г. е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В най-вътрешните части са оцелели три средновековни църкви от типа ставкирка. Забележителност е и ледникът Йостедалс.
This article uses material from the Wikipedia Български article Согнефьор, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.