Ришард Капушчински: полски журналист и писател

Капушчински е смятан за един от водещите полски журналисти на XX век.

Ришард Капушчински Ryszard Kapuściński..
полски журналист и писател
Роден	4 март 1932 г. Пинск, Втора Полска република
Починал	23 януари 2007 г. (74 г.) Варшава, Полша
Погребан	Военно гробище в Повонзки, Варшава, Полша
Учил във	Варшавски университет
Партия	Полска обединена работническа партия
Активен период	от 1956 г.
Семейство
Баща	Юзеф Капушчински
Майка	Мария Бобка
Съпруга	Алисия Капушчинска
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ришард Капушчински в Общомедия

Наред със Станислав Лем, той е най-превежданият полски писател.

 

Роден е в 1932 г. в Пинск, град, който по това време е в границите на Втората Полска република, а днес е в Беларус.

Дебютира като поет още на 17 години в седмичника „Dziś i jutro“. През 1950 г. завършва Варшавската гимназия „Станислав Сташиц“. През 1955 г. завършва Историческия факултет на Варшавския университет и започва работа в редакцията на „Sztandar Młodych“. През 1956 г. получава първата си награда – Златен кръст за заслуги – за репортажа „To też jest prawda o Nowej Hucie“ („Това също е вярно за Нова Хута“), който описва тежките условия, при които работниците строят комбината. През същата година се осъществява и неговото първо пътуване извън Европа – до Индия. Напуска вестника през 1958 г., отхвърлен от редакцията, заради подкрепата му към седмичника „Po prostu“, който критикува властта.

Премества се в „Политика“. Между 1953 г. и 1981 г. Капушчински е член на Полската обединена работническа партия. След като няколко години отразява полски събития, през 1964 г. Капушчински е назначен в Полската информационна агенция (РАР). Като неин единствен чуждестранен кореспондент през следващите десет години той отговаря за 50 страни“. През този период Капушчински пътува из развиващия се свят и отразява войни, преврати и революции в Азия, Европа и Латинска Америка, включително Футболната война – „кървав, невероятен конфликт, избухнал между Хондурас и Салвадор през 1969 година заради две футболни срещи“. Капушчински е известен с отразяването на разпада на колониалната система в Африка през 60-те и 70-те години на XX век. До завръщането си в Полша той отразява 27 революции и преврата.

От 1974 г. работи в седмичника „Kultura“. Превежда на полски език „Боливийския дневник“ на Че Гевара. Сприятелява се със Салвадор Алиенде.

През 1987 г. Royal Court Theatre в Лондон поставя сценична адаптация на неговата книга „Императорът“, която описва рухването на режима на Хайле Селасие I в Етиопия (по-късно поставен на сцена и в страната).

 

От началото на 60-те години Капушчински започва да публикува книги, чийто жанр съчетава пътеписа с журналистиката, отличаващи се с изтънчена разказваческа техника и психологически портрети на героите, богатство на метафори и други стилистични фигури. Едни от най-известните книги на Капушчински са: „Императорът“, публикувана през 1978 г. (издадена на български заедно с „Шахиншахът“ през 1990 година); „Шахиншахът“ (1982) – падането на последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави; и „Империята“ от 1993 (български превод през 1994) – последните дни на Съветския съюз те се радват на забележителен успех в цял свят.

Член е на Дружеството на полските писатели.

Умира на 23 януари 2007 г. на 74-годишна възраст. Неговата смърт е отразена от полски и световни медии. Погребалната литургия е на 31 януари 2007 г. в базиликата „Св. Кръст“ във Варшава. Води я примасът на Полша Юзеф Глемп. Капушчински е погребан на Военното гробище Повонзки.

През 1996 г. е отличен с наградата „Ян Парандовски“, през 1999 г. получава „Икар“.

Избран е сред журналистическото съсловие за Журналист на века чрез допитване на изданието Press. Лауреат на наградата „Дариуш Фикус“ за 2014 г. Доктор хонорис кауза на Шльонския университет (17 октомври 1997 г.), Вроцлавския университет (2001), Ягелонския университет (2004) и Гданския университет (29 януари 2004 г.).

Общо получава над 40 отличия и награди.

В България са издадени книгите на Капушчински „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“ „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“ (I, II, III, VI), „Дневникът на репортера“, „Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI век“, „Другият“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“. Преводът им е дело на Благовеста Лингорска, която през 2018 г. става лауреат на Наградата за превод на творби на Ришард Капушчински за цялостно творчество. Преводач на „Лапидарии“ т. IV-V е Милена Милева.

От 2010 г. се връчва награда „Ришард Капушчински“ за най-добрите книги с репортажи.

• Busz po polsku (Буш по полски, 1962)
• Czarne gwiazdy (Черните звезди, 1963)
• Kirgiz schodzi z konia (Киргизът слиза от коня, 1968)
• Gdyby cała Afryka (Ако цяла Африка, 1969)
• Dlaczego zginął Karl von Spreti? (Защо загина Карл фон Шпрети?, 1970)
• Chrystus z karabinem na ramieniu (Христос с карабина на рамо, 1975)
• Jeszcze dzień życia (Още един ден живот, 1976)
  Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
• Wojna futbolowa (Футболната война, 1978)
  Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
• Cesarz (Императорът, 1978)
  Императорът. Шахиншахът. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 318 стр.
• Szachinszach (Шахиншахът, 1986)
  Императорът. Шахиншахът. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 318 стр.
• Notes (Бележник, 1986)
• Wrzenie świata (Кипежът на света, избрано, 1988)
• Lapidarium (Лапидарий, 1990)
• Imperium (1993)
  Империята. София: Фльорир, 1994, 310 стр.
• Lapidarium II (Лапидарий II, 1995)
• Lapidarium III (Лапидарий III, 1997)
  Лапидарии. София: Карина-М, 1998, 366 стр.
• Heban (Абанос, 1998)
  Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
• Lapidarium IV (Лапидарий IV, 2000)
  Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.
• Lapidarium V (Лапидарий V, 2001)
  Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.
• Autoportret reportera (Автопортрет на репортера, 1998)
  Автопортрет на репортера. Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век. Другият. София: СОНМ, 2015, 396 стр.
• Podróże z Herodotem (2004)
  Пътешествия с Херодот. София: Изток-Запад, 2008, 286 стр.
• Prawa natury (Законите на природата, стихосбирка, 2006)
• Ten Inny (Другият, 2006)
  Автопортрет на репортера. Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век. Другият. София: СОНМ, 2015, 396 стр.
• Lapidarium VI (Лапидарий VI, 2007)
  Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.

Преводи

• Che Guevara – Dziennik z Boliwii (превод и бележки под линия Ришард Капушчински)

Публикации в списание Granta (на английски)

• Granta 15: A Warsaw Diary
• Granta 16: Science
• Granta 20: In Trouble Again
• Granta 21: The Story-Teller
• Granta 26: Travel
• Granta 28: Birthday Special!
• Granta 33: What Went Wrong?
• Granta 48: Africa
• Granta 73: Necessary Journeys
• Granta 88: Mothers

Фотография

• Z Afryki (Извън Африка) (2000) – Първият фотографски албум на автора. Публикуван в Испания под заглавието Desde Africa (2001) и в Италия под заглавието Dall'Africa (2002).
• Ryszard Kapuściński: Fragment (2002) – Каталог от фотографска изложба на автора в Opus Gallery във Вроцлав през май 2002 г.
• Ze świata (От света) (2008) – Албум с авторски фотографии от цял свят, с предговор на Джон Ъпдайк (текст на полски).
• Spacer poranny (Сутрешната ми разходка) (2009) – Албум с авторски фотографии от Mokotów Field във Варшава (text in English, German and Spanish, as well as Polish).
• Ryszard Kapuściński: From the Imperium (2010) – Каталог от фотографска изложба на автора в Националната художествена галерия Zachęta във Варшава, 18 декември 2010 – 20 февруари 2011.
• Busz po polsku. Postscriptum (2012) – Албум с авторски фотографии от изложбата Konin jak Colorado. Снимките са открити през 2010 г.

• Ришард Капушчински в Литернет
• Ришард Капушчински в Литературен свят
• Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер, сп. „Култура“, кн. 4, Декември 2018

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ryszard Kapuściński в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​